28.05.2011 г., 11:01 ч.

Uniqato Rubin 

  Проза » Разкази
966 0 0
11 мин за четене

Представи си пълна чаша с вино. Кристална чаша с широко столче, без следи от пръсти по нея, четвърт пълна с ароматно тъмнорубинено вино. Представи си, че надигаш чашата, поднасяш я към носа си и вдишваш... Усещаш аромата на плод, позната миризма, вкусна, но не можеш да назовеш точно кой е плодът. Усещаш нотка шоколад и сладки подправки. Сега си представяш огромни лозя, подредени, подрязани, из въздуха се носи ароматът на зряло грозде и на мокра пръст... Пече слънце и прави гроздовите зрънца да изглеждат като кристали. Сега си представи, че отпиваш, разнасяш глътката вино през небцето си, отпред пред зъбите, из цялата си уста и преглъщаш. И сега си представи... пивко, атрактивно, с пикантна сухота. Прекрасно вино!

Нищо не може да се сравни с първата глътка качествено вино. Сега оставяш чашата на масата пред себе си, ставаш и отиваш до прозореца. Пред теб се открива чудна гледка - спокойното Черно море по време на залез. 

Връщаш се до масата, взимаш чашата и отново отиваш при гледката.

Представи си, че отпиваш. Втора глътка, чудесна наистина, но не може да се сравни с първата. Морето по залез ти създава носталгично настроение. Как си стигнал до тук, до тази чаша, до този прозорец? Отпиваш пак.

Защо не си щастлив? Имаш си всичко... Работата, която си искал, хубав дом в града, в който от малък мечтаеш да живееш, успешна връзка. И пак нещо липсва. Какво?

Още глътка вино.

Представяш си сега, ако беше правил повече необмислени избори, пак ли щеше да си пред този прозорец. Представяш си, ако правеше по-малко компромиси към хората, пак ли щеше да си разочарован от тях, или просто нямаше да те е грижа. Сега си представи, че всички са искрени, всеки казва каквото мисли, не крие нищо, нито постъпки, нито намерения за действия. Колко ли приятели ще ти останат тогава?

Поредната глътка вино. Все така ароматно и вкусно е, но започваш да улавяш горчилка. Пред очите ти се появяват лицата на пропуснатите възможности, пропуснатите мисли, пропуснатите хора... И се чудиш правилно ли си постъпвал.

Чашата е празна, взимаш бутилката и си доливаш.

Става ти топло от виното, отваряш прозореца. Представи си полъха, който изпълва ноздрите ти с аромата на море, на сол и водорасли. Обичаш този аромат.

Представяш си чудните лета отпреди години, когато целите ти имаха едва бледи очертания и първо се забавляваше, а след това мислеше за последствията.

Пиеш пак.

Пак вършиш детинщини понякога, но знаеш, че винаги я има мисълта за после. Какво ще се случи? Струва ли си? Откога започна да се замисляш толкова? Къде отиде непринуденото очарование на спонтанността?

Представи си, че отново усещаш глътка вино в устата си.

Вярно, преди не пиеше вино. Откри класата му с годините. Но то ли е отлежало, или ти?

Отваряш албум със снимки от гимназията. Имаш повече в .jpeg формат, но в тях като че ли се губи тръпката на спомена. Какво дете беше? За какви неща мечтаеше? Какъв искаше да станеш с годините? 

Представи си, че се поглеждаш в огледало. Старото ти, младото ти "Аз" щеше ли да хареса това, което ти виждаш сега?

Останали са 2-3 глътки вино. Вдигаш чашата и ги изпиваш наведнъж, без да се замисляш за вкуса. Вече преглътнал, в устата ти е останал само стипчив послевкус. 

Оставяш чашата на масата. Цялата е в следи от пръсти...

© Мила Пенева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??