24.05.2011 г., 15:46 ч.

Уроците на Любовта 

  Проза » Разкази
5.0 / 11
1211 0 29
9 мин за четене
Уроците на Любовта
Срещата с директора на малката фирма за пластмасови изделия приключи според очакванията му, към 16,30 часа. След краткото сбогуване, той се качи на автомобила и реши да поседне в някое бистро в центъра на малкия град, да си почине и да подиша познатия му от детството въздух. Той беше роден тук, преди повече от четиридесет лета. Семейството му се пресели в големия град, след като той завърши гимназия. Нямаше много поводи да се връща в града. Родът му беше малък и се беше стопил през годините. Имаше далечни роднини, но те бяха неясни спомени от разговорите с майка му.
Беше чужденец отдавна. Помнеха го само улиците и оцелелите сгради. Помнеше го и старата парк-градина. Винаги се връщаше първо при нея. Имаше невидима връзка между него и това място от пейки, градини с цветя и алеи, сгушени в сенчестата прегръдка на стари дървета с огромни корони. Дори в летния зной, тук се чувстваше прохлада. Някой, някога, беше направил огромен подарък на хората от градчето с тази градин ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Запрян Колев Всички права запазени

Предложения

Още произведения »