16.04.2008 г., 18:42 ч.

Усещане... 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
5.0 / 1
1532 0 4
1 мин за четене
... Усещам изгарящо присъствие върху гърба си... обръщам поглед в посоката, откъдето ухае на до болка познатия парфюм... Да, погледът ти ме изгаря. Ти дори не можеш да предположиш колко белези от тези изгаряния нося върху себе си. Не само по тялото си, което нощем чак до рано не намира покой и се мята върху измачканите чаршафи. Тези белези са ранили мисълта ми, която непрекъснато препуска към теб и към всичко онова, което си казахме, което се случи между нас... и най-вече към онова, което никога няма да бъде изречено нито от теб, нито от мен. Усещам парещите им следи в душата си, която и този път ме излъга, че за мен това ще бъде само веднъж, после само още един път... много пъти, но само ей така - за адреналина, който ме изпълва само при допира на гласа ти. Кога се увлякох толкова по теб? Кого излъгах, че мога да бъда от стомана, да усешам с тялото си, без да взривя сърцето си?...
... очите ми срещат дълбоката топлина на твоите, но мълчим... отново мълчим... струва ли ми се или наисти ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димана Миткова Всички права запазени

Предложения