Книгите около мен винаги предизвикват странно усещане!...
Откъсването от тях е равнозначно на спряло дихание…
От тяхното присъствие околният свят придобива особено излъчване…
Думите са недостатъчни, за да се опише подобно състояние на духа…
Надявам се, всеки свързан с книгите, без усилия да ме разбере.
От друга страна, често животът се оказва по-сложен, отколкото ни се иска.
Така, един слънчев ден натикаха книгите ми в чували и набутаха в съседски гараж!
Човешки съдби, включително и моята, бяха захвърлени в бетонно подземие!
Моята разнебитена същност плю на пошлостта и се настани в крайпътна каравана!
Там без книги преживях целия, така наречен, демократичен преход!
В действителност, две десетилетия живях „без самоличност” - мен ме е нямало!
Живях без „екзекуторите” на книгите, но те самите живяха чрез мен… ...