- Таня, знаеш ли, аз ви видях с Павел. Съветвам те, бъди умна!
Сърцето на девойката се сви. Някой бе влязъл в нейният така сигурен и спокоен свят. Онзи свят, който пазеше чист и неопетнен. Откакто се влюби Таня стана все по-стеснителна, все по-свенлива. И колко много й се искаше никой да да не узнава тайната й, но не можеше да скрие от сестра си онзи влюбен поглед на младо момиче. Не можеше да скрие и от Людмила - вече беше й споделила за чувствата си към Павел. Въпреки привидно избухливият си характер, Люси бе добро момиче. Тя пазеше тайната на приятелката си. Двете момичета бяха заедно от деца, но още оттогава знаеха, че ще останат неразделни.
В един късен съботен следобед отново имаше празненство в дома на Таня. Този път тя не се чувстваше неудобно. Беше заедно с човека, когото обича. Какво повече й трябваше? - беше щастлива. Но времето бързо отлетя. Дойде време, когато всички трябваше да си тръгват. Тогава Павел я помоли:
- Би ли ме изпратила до входната врата?
- Да, разбира се - у ...