УШОТО

Не мога да си сдържа и почвам да се хиля още като се появи на вратата на кафенето и все се питам, „как па никой не го забеляза и да го направи звездата на комедиен сериал”.

            Скица си е Рачо Капура, щото е с дълги крака, късо тяло, пъпешовидна глава и уши на елфче, едното от които два пъти по-ушато от другото. Дружелюбен и усмят е винаги, та затова тая вечер се престраших и му вкарах отдавна лелеяния въпрос:

          - Рачо бе, ще прощаваш значи и без докачания, ама що така едното ти ухо е...

Рачката се ухили и ме прекъсна:

         - Не си първият, Даскале, ама пък ти ще ме разбереш. Тати, бог да го прости, беше левичар и все по-отръки му идеше да ми опъва лявото ушо. После в училище бях 23-ти номер и като така мястото ми беше до пътечката между чиновете, т.е. с ухото към даскалите и те не го пропускаха. В казармата то вече предизвикваше внимание и беше подложено на „карачки”, „цънки” и елементарни опъвания от офицери, старшини  и три набора матроси, нали знаеш, че бях моряк. Кога са залюбихме с мойта, тя веднага се залепи за ушото ми. Отначало само го милваше, после го хапеше, но от бая време е минала и тя на стандартната процедура – опъването. Децата кат малки, само за него се ловяха и го ползваха за залъгалка. Като пораснаха се ловят за него, като ме рекетират за пари. Сега внукът, малкото Раченце бе, още що го взема на ръце и на ушото налита. Та тъй, Даскале за размера и причините – довърши Капура и пак се ухили.

            Гледам го аз, радвам му се и усещам как почва да ме сърби лявата ръка. Срам, не срам примъцах:

            - Рачо, наборе драги, ще ли ми дадеш и аз да го барна туй ушо?