Пътувам в един автобус. На трети ред седалки съм. Гледам някакъв скучен нехудожествен филм и си мисля. Пак нещо не ми е както, че да ми е така като на другите хора. Системата за киното на ДВД то нещо се скапва и шофьорът успява да пусне само някакъв заблуден диск с научнопопулярен филм за странните строителни техники по света. Там показват, как някой от високите сгради ги строят от горе на долу. Не разбирам от строителство, но то се вижда. Започнаха от покрива и строят на долу - и се получава. Ето! Ами то с мен много често е така. Някой неща в моя живот ги построявам от горе надолу! Или от зад напред.
Юли месец е. Пък аз пътувам от Русе за София. В летните жеги всички пътуват към по-хладно. Да речем в посока към някой язовир, море, река, а аз пътувам за София. Но както казах за мен е нещо нормално да не се развивам нормално. Защо ли? Не знам!
Колкото до ходенето в София - отивам да разкажа историята си на един мой много близък познат. Който пък да я разкаже или не, не! По-скоро да я на ...