Химичен поет (Натриев хлорид)
С химията бяхме като куче и котка в чувал. Хем не се обичахме, хем трябваше да съжителстваме заедно. Формулите за мен бяха мъчение, а изравняването на химични уравнения ми се струваше по-тежка задача дори от влизането без билет в лятното кино. Измислях какво ли не, за да не съм в часа по този така полезен предмет. Но дори репертоарът на най-прочутите артисти се изчерпва и вече не знаех как да се спася от химията. На всичко отгоре преподавателката беше съученичка на мама и за всяка моя проява веднага ѝ съобщаваше по телефона.
Споделих своя проблем с най-близкия си приятел, който успяваше да ме измъкне досега от всяка заплетена ситуация.
— Кажи, че си станал поет – каза ми той един ден. – Творците витаят в облаците и май нито един не е бил химик или математик.
Идеята ми се стори добра. Още в следващия час по химия се загледах през прозореца и забравих за химичните уравнения.
Гласът на госпожата ме извади от сладкия унес:
— Да не измисляш стихотворение – попи ...