В една мразовита нощ
Беше студено. Наистина много студено. Заледените дърветата, приличащи на грамадни бели призраци – стенеха от студ. Пукаха като разцепващи се дребни айсберги, безпомощни в безбрежния океан.
Минаваше полунощ.
Той стоеше сам в нощта.
Студът режеше като неконтролируем бръснач. Той потропваше с крака, за да се стопли и постоянно гледаше към прозореца. Не отместваше поглед от него вече часове.
Прозорецът! Там беше всичко – надежда, радост, бъдеще, щастие. Прозорецът на втория етаж, третият отдясно.
Чакаше. Какво чакаше, само той си знаеше. Мина човек, погледна го и каза:
- Студено е.
- Знам – рече той.
- Много е студено.
- Да, знам.
- Ще замръзнеш – каза другият. ...