Излизам. Не мога да слушам повече тия птици отвътре. И без това ме цепи главата. По-добре да отида на улицата и да видя какъв им е проблемът. Пролет е, но чак пък толкова врява не бива.
Вземам колелото. То е със спукани гуми, обаче върви. Стигам до зоомагазина. Там оставям колелото и срещу него получавам килограм просо. Бартер.
Давам просото на гълъби, гугутки и разни други птички. Те го кълват като политик граматика. Наблюдавам.
– Днес си спокоен – казва ми минувач.
Откъде го познавам?
– Не е вярно. Ти кой си?
– Аз ли? Аз съм минувач.
Браво. Точно това си помислих за него.
– А аз съм статист – отговарям злобно.
– Значи, влизаш в кадър.
Този иска да ме ядоса още повече. Не предполага, че трябва да си го изкарам на някого.
– Защо храниш птиците? – пита. ...