2
Всъщност, едва ли би го срещнала, но Съдбата е една невероятна „интригантка”, която си умира от удоволствие да се забавлява с хората. Лаптопът ù бе заразен с някакви вируси и не работеше. Занесе го на сервиз, но имаха мого работа и ù казаха, че ще бъде готов едва след два дена. Затова реши да отиде в интернет кафето, недалеко от работата ù. Тоест Съдбата бе направила така, че да я заведе на това място, в това време, когато и той ще бъде там. Дали наистина бе така?! Ами как да е? Разбира се, че бе точно така.
Имаше един невероятен неин съученик, който сякаш бе дарен с мъдрост и пророчески способности. Бе първата ù любов. Често си спомняше за него и именно той ù бе казал нещо много интересно, което тя все още не можеше да разбере напълно.
„Ние, хората, си въобразяваме, че всичко, което си мислим, правим или не правим, си е чисто наше решение и воля. Но не е така, малка част от нашите мисли и действия са чисто наши. Мислите и желанията са като поток, носещ се в цялото пространство като ...