Сънува се обляна в кръв. Събуди се и го видя да спи до себе си. Не го познаваше. Нощес бе остарял.
Стана и се облече. Беше точно преди зазоряване. И изведнъж се сети какво й се щеше да направи от толкова години - по това време на годината на това място - ала все забравяше.
Валял бе дъжд и пясъкът лепнеше студен и мокър под нозете й. Морето се бунтуваше яростно срещу невидима граница. Приседна в пясъка и я обгърна вятърът.
Преди през есента обичаха да идват тук и когато се извиеше буря, нещо неопределено започваше да я тегли към брега. Но все забравяше.
Опита се да си го спомни - очите, косата му, лицето му. Нещо. Ала в съзнанието й се мержелееше само някакъв неясен образ, без контури и без граници. Сигурна беше, че помнеше поне миризмата му. Мирисът на кожата му й напомняше да пушека от дядовата й камина. Затвори очи и тръгна в спомените си по нишката на образа, за да я заведат на някакво познато място. Ала напразно - той си оставаше все така размазан.
Миналата година навърши трийсет. ...