В света на мълчанието
/малки разкази без намеци/
Дълбоко, дълбоко…
На стотици, че и на хиляди метри под морското ниво…
Светът на мълчанието…
Тъмнина, тишина, вечната неизвестност – ще намериш ли храна, ще станеш ли храна…
Светът на планктона…
Който се носи насам-натам. Основно – да търси нещо още по-дребно. А това е трудно дело – наистина, винаги се намира някой по-удобен за изждане, но в това търсене винаги съществува рискът ти да си този удобен за по-големите.
А е тъмно…
И да те лапнат – не можеш разбра риба ли е, или грамаден кашалот.
Не за друго, ама да те глътне кашалотът… Не всекиму се пада тая чест…
И внезапно в тъмнината – светещо кълбо?!
Свети… Светлина – значи водач, значи стремеж, значи някакво бъдеще…
Планктонът се понася. Към светлината, към перспективата…
Защото не може тая светлина да е лоша. Тя е обещаваща, тя е зовяща, тя е символ на щастливото бъдеще през следващите евентуални часове…
Цялото планктоново ято потъва в гърлото на рибата, която ги примамва с фенера на носа си. Просто майката природа я е създала модерна и вечна – отпред въдица със светлина, отзад паст…
Бъдещето на планктона, вярващ в предлаганата евентуалност…
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Надя, Смути, Роси!
-
Понякога оцеляването зависи и от наблюдаването. Само понякога.
-
Планктона не осъзнава, че е планктон. За него, това може би е добре... кой знае?! Винаги, цялата картинка се вижда само отдалеч и от друга гледна точка.
Но пък, простите форми на живот оцеляват милиони години, сложните, мислещи не чак толкова
-
На една вълна сме сенсей.
-
Благодаря, Дочке, Румяна!
-
И с хората май е така!
-
"Светлината на приближаващия насрещен влак"
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
