Посветено на добрата грижовна родна власт...
Навън е още светло. Е, слънцето се търкаля зад покривите на съседните къщи, скоро ще се скрие, но няма как да отиде да го търси. Мама не разрешава!
А мама всичко знае… Мама е най-умна, най-учена, най-добрата… Мама!
Не като татко. Който нищо не разбира. И е вярно – колко пъти вече слуша как мама му го натяква. Но той, както казва мама, хич не разбира от дума…
Така че – няма смисъл изобщо да го пита. Мама знае, мама казва, мама заповядва…
Не винаги, де. Обаче, когато той не иска да се прибере, когато му се играе още, когато смята, че нощем навън е приятно и тихо, спокойно, удобно за игра време…
А тогава мама не мисли така…
И той е длъжен да я слуша. Да прибере играчките в шкафа под навеса, да се измие на външната чешма и да влезе в банята. Където е истинското миене…
А после е вечерята и лягането. Макар навън…
Да, навън е така тихо и спокойно…
Но – мама не дава. И е права. Спуска пердетата, поглежда го строго и започва разказа си за страшните ч ...