- Корен от кокошка, от петел – перце. От метла – овошка. Сладост ми в ръце! На сърце ми радост, а на ум мерак, да помогна с нещо? Но... Не зная как! – срещу Баба и Ти криви лице Шмръц, опитвайки да изглежда сериозен, докато избутва Сю встрани от гостите. – Добре сте ми дошли!
- Шмръц, спри се! Дай да те прегърна, момче! – рече Баба. – Понамирисваш ми на калпазанлък и...
- Бабче, не съм в детската градина. Мириша на гърмян заек. – хилва се Шмръц. – Е, сега ли ще ми дърпаш ушите или после?!
- Ей, до ушите ти да допрем! – оглежда се Баба. – Ти, няма ли да кажеш нещо? Да не си расла в езерцето с патиците...
- Бабоооо, моля те! – простенва Ти. – Вече поздравих Шмръц.
- От няма и къде! – мрънка „поздравеният“, докато прегръща Ти. – Каква си ми света вода ненапита станала! Като месечинка в бакър светиш... Спри се бе, метла! Ето, пуснах я! – разтрива Шмръц скъпоценното си пространство между глава и гръб. – Ще ви водя у дома! Хайде, туткайте се с мярка, че кокошките скоро ще си легнат и вместо ...