Луната се възкачи на синия небосклон. Разсърденият тъмен облак над Добруджа заплака, а по земята се опитваха да покълнат младите житни семена. Страшна буря настана. Водите на река Дунав се вълнуваха и излизаха през своето корито вече свободни. Вятърът засвири своята чудна песен и пожълтелите листа затанцуваха есенния си танц.
Четирима селяци бягаха из полето оглеждайки се за сух заслон. Те идваха от близкото малко селце в търсене на промяната. Скриха се в най-близката гора, пълна с височки дъбове, стигащи чак до небето и неговите небесни приятели. Там намериха една малка пещера, в която решиха да пренощуват.
Запалиха огън, все пак нощта едва започваше. След малко и дъждът спря. Укроти се и вятърът със своите нежни танци. Всички бяха увити в ямурлуци. Най-младият от тях, Ивайло, бе с кестенява коса и светло сини очи, в които можеше да потънеш. Ходеше напред и назад със своите дълги крака, тънки като клечки. Той наблюдаваше огъня с интерес и от време на време отиваше да го проверява. До ...