В ТЪРСЕНЕ НА ЗНАМЕТО
Тик - так, тик - так, тик - так...
Часовникът тихо отброява времето. Сутрин е. Прашинките лениво се гонят в слънчевия лъч, промъкнал се между завесите. За никъде не бързаш. А и да искаш, не можеш. Годинките са те затрупали като юргана, под който си се свил. Тежички са. Ставаш бавно. На старото ти тяло му трябва време, за да се раздвижи. Някакъв шегаджия беше казал, че ако след петдесет годишна възраст станеш сутрин и нищо не те боли, значи си умрял. Ха - ха - ха! Смешно ли ти е? Смешно е. Но когато си на двадесет. Тогава всичко е смешно. И лесно.
Поглеждаш към стената. И тя ти се смее. От портрета. Смее се... не, усмихва се с онази нейна неповторима, уникална, единствена усмивка. Това беше първото, което забеляза у нея, когато я видя през онази далечна... (коя беше) година. Млади момичета и млади момчета. Бригадири. Ентусиазирани да построят нови пътища, нови заводи, да прокопаят планините и да покорят целия свят. Трудът беше тежък, но пък какви вечеринки имаше пос ...