Там, в задния двор на сърцето й, имаше много вехтории. Начупени, натрупани, прогнили парчета. Отдавна изхвърлени, напълно ненужни, части от някакво минало. Някога лъскави, бляскави, важни за нея или друг, днес събиращи прахоляк, съжаление и ненавист. И малко гняв, за това, че изпълзяват от сенките и показват безсрамно уродливите си тела на светлото, неканени и нежелани, вместо да се покрият със срам и забрава. Напомнят за себе си със стон или писък. Безмълвно. Спомени от някакъв друг живот, изоставен, презрян. Гробищен парк за илюзии и чувства, за мечти и надежди и толкова много заблуди…Отдавна мракът трябваше да ги обсеби, отдавна нищото трябваше да ги превърне в себе си, бурени да ги покрият и да не напомнят за тях…