/всякакви съвпадения и алюзии са напълно преднамерени/
От двете страни на обраслия с трева стар път пасяха крави. От едната – бели, от другата тъмни. Едните с извити рога, другите с разперени.
А пастирите бяха като копия от негатив. Само отблизо набито око можеше да открие няколко разлики.
Обаче, набити очи не се появяваха – пътят беше граница между Тулейко и Зарамба, две прясноизлюпени държави. Преди трийсетина години бившите бели господари в далечен кабинет бяха теглили чертата на границата между две племенни групи, а когато стигнаха до тая точка, забавлението беше им омръзнало и минаха с червения граничен молив по пътя. За по-лесно.
Така се появиха новите държави. Които, всъщност, можеше да бъдат една – границата раздели на две племенни групи хората от едно племе. Хора от едни родове, на една земя, с една история, един език, еднакъв фолклор, еднакви надежди…
Основната – да живеят мирно и тихо, да оцелеят някак си в суровия африкански климат, да намерят покой в пясъците на Обонго, ве ...