/всякакви съвпадения и алюзии са напълно преднамерени/

От двете страни на обраслия с трева стар път пасяха крави. От едната – бели, от другата тъмни. Едните с извити рога, другите с разперени.

А пастирите бяха като копия от негатив. Само отблизо набито око можеше да открие няколко разлики.

Обаче, набити очи не се появяваха – пътят беше граница между Тулейко и Зарамба, две прясноизлюпени държави. Преди трийсетина години бившите бели господари в далечен кабинет бяха теглили чертата на границата между две племенни групи, а когато стигнаха до тая точка, забавлението беше им омръзнало и минаха с червения граничен молив по пътя. За по-лесно.

Така се появиха новите държави. Които, всъщност, можеше да бъдат една – границата раздели на две племенни групи хората от едно племе. Хора от едни родове, на една земя, с една история, един език, еднакъв фолклор, еднакви надежди…

Основната – да живеят мирно и тихо, да оцелеят някак си в суровия африкански климат, да намерят покой в пясъците на Обонго, великата река, спасяваща ги от глад с риба, а от жажда с понякога сините си води…

Само че – белите господари нямаха полза от голяма негърска държава. Е, засега всичко тук беше тихо и мирно, но кой знае какво можеше да се появи на историческия хоризонт. И затова преднамерено разделиха племето. Ако се наложеше – с два бързи преврата и народна революция щяха да го обединят…

Което се оказа далновидно.

Защото от двете страни на реката геолози откриха ценни руди. Много ценни.

Които можеше да донесат просперитет и благоденстие. Но, разбира се, не за някакви си чернокожи.

Има си хора за всичко: черноработници, надзиратели, господари…

В случая черноработниците бяха налице, надзирателите бяха обучавани в двете столици . бивши краали, а господарите…

Господарите решиха, че една малка война ще разбърка хубаво тинята на Обонго и те ще ловят големи рибоци в мътните води… Като основа на бъдещите печалби избраха Зарамба. Което означаваше, че Тулейко е излишна и трябва да бъде сатанизирана и премахната от демократичната карта на света.

Най-напред дипломатически представители на господарите изразиха във всякаквите международни организации загрижеността си от агресивната политика на Тулейко и струпването на племенни войски по границата със Зарамба. Заявиха, че – според сведения на тяхното господарско разузнаване, най-доброто и най-честно разузнаване на света, тулейковските вождове са струпали две орди край границата със съседите си. А две орди – нейде около стотина човека, въоръжени с дротици и дървени боздугани, са опасен военен контингент за тихия иначе регион…

Анализаторите от суперразузнаването  изанализираха плановете на Тулейко за завладяването на краалите, нивите и банановите масиви на Зарамба. Тайните намерения на вражеските вождове бяха ясни – три атаки от четири страни /за заблуда на противника/, окупиране на Думдамското блато и установяване на нова власт във Върховната колиба на зарамбците…

Медиите веднага разгласиха плана. Гарниран с репортажи за положението в Зарамба – майсторски заснети от професионалисти в киностудиата по поръчка на господарите. Устроени бяха десетина протестни демонстрации – професионално изпипани от опитни режисьори, с участието на добри статисти, доказали се с ролите си в масови сцени по екраните, носещи плакати на английски. Да, де – в Тулейбо и Зарамба само двама знаеха английски /някакви екскурзианти, чакащи местния колар да ремонтира „Хамър“-а им вече месец/, но репортажите не бяха за гледане от негрите там, а за публиката в белите държави…

Според поръчката на господарите, пръв на телевизионния екран се появи заместникът на помощника на завеждащия снабдителния отдел в министерството на всякаквите работи и изнесе поразяваща информация за съсредоточаването на тулейковската армия до границата, като от нея ги деляха само петстотинте километра през пясъците на пустинята Грамаахара и непроходимите тресавища Чунгаримеро…

След него се изредиха все значителни фактори – началникът на склада във военната база Хърмър, изключителният посланик в Антарктида, правомощният завеждащ отдел „Хигиена“ в съвсем външното ведомство…

На маси и столове бяха събрани да обсъждат обстановката специалисти по Азия, Южна Америка, Австралия, дори по островите в Микронезия. Специалисти по онзи регион на Африка не намериха – там хората не специализираха с чесане на езиците, а се мъчеха да оцелеят под жаркото слънце и очакваните бели от белите…

Репортажите за агресивните намерения на Тулейко бяха логично заменени от информации за изпратени в Зарамба военни помощи – цели самолети излитаха и изчезваха в облаците над държавата на белите господари. А някои дори достигаха до Югоизточното херцогство, завръщайки се с товари от скъпа дървесина, слонова кост от внезапно измрели слонове, леопардови и лъвски кожи, хвърлени от добичетата при редовната смяна на опаковката зиме.

Останалите военни товари плавно потъваха по саудитските летища и поемаха по подземните контрабандитски пътища към необходимите на демокрацията военни групи, банди, организации с цел разнасяне на правилния начин на живот чрез горещо олово и ярки взривове…

Изобщо – всичко си беше нормално: демокрацията се подготвяше за скок, печалбите буквално идеха от нищото, светът се захласваше по великолепно оформените и чудесно разиграни сценарии…

Тогава господарите решиха, че е време да започне междуособната война между двете части на племето.

Най-напред един вестник допусна грешка – на първа страница, горе, вляво, където всеки дрогиран читател знае, че се изнася най-важното, пусна заглавие: „Тулейко нападна Зарамба“.

Светът почти не обърна внимание – и без това на унесените от опиума на медиите хора им беше все тая къде какво става. Важното беше да е в стил „Трите С“ – сълзи, смърт, секс…

После шлюзовете бяха вдигнати и публиката залята от кафявите потоци информация: тулейците хвърлят отровни газове в Зарамба /в същност, каруцарят, който два пъти месечно караше кофа с хлорна вар за очистване на централния клозет в главния краал заради редовните месечни посещения на президента с цел освежаване на местните медии, изпусна съдината и осмърдя улицата/, Тулейко напада в  бялата мъгла, Зарамба се отбранява, пристигат платени доброволци, обучени в армията на господарите, противникът е отблъснат, главният краал превзет…

Майсторите на пропагандата проведоха абсолютно по правилата несъществуващата война.

Тъй като никой, ама никой, от господарите не искаше да харчи пари и за пропаганда, и за война. Затова разиграха една медийна картина в духа на класическите фентъзи филми…

А президентът на Тулейко им направи голяма услуга. Взе, че умря. Само от едно невинно хапченце за подпиране на важен орган, предназначен за близко събеседване с местната жрица на любовта…

И освободи поста. Хората от племето научиха след месец, че Тулейко и Зарамба са се обединили, позачудиха се кога е имало нещо, наречено „избори" /странна дума, накарала ги десетина минути да я обсъждат/, не си дадоха зор да запомнят името на новия всеобщ президент. И без това господарите щяха да го подменят след износването…

А край пътя, по който според медиите доскоро е имало кървави сражения, тихо и мирно си пасяха двете стада от крави. И пастирите им замислено спяха по цял ден, нямайки и понятие, че са по местата на бойната слава от Голямата война…

Важното е, че рудниците бяха тържествено открити, намери се работа за част от племето, цивилизацията навлезе чрез счетоводството, кръчмите, стриптийзбаровете, демокрацията се настани здраво посредством полицията, жандармерията и тайните служби, занулени бяха доста дългове на господарите, а писачи започнаха да сътворяват героични романи и сценарии за помощта на управляващите света и изграждането на нови пазари, появиха се цели петминутни клипове за усвояване от народонаселението по света. Възхвала и предупреждение от знойна Африка…

Всъщност, местата бяха заснети в студията на…

Ама това не е интересно. Студии много, сценаристи, режисьори, артисти – още повече.

А виж – ценните руди не са чак толкова. Което и дава стимули за развитието на изкуството на пропагандата. Основен стълб на демокрацията и грижата на благородните господари за светлото бъдеще на човечеството. В свое лице…