Вакуумът винаги ме е впечатлявал. От малък съм посвещавал часове наред, за да го разучавам. Вакуумът е измислен от НАСА и от СКА (съветска космическа агенция) по време на студената война. Студената война пък е измислена от основателите на НАСА и СКА. Следиш ли мисълта ми. Навремето имах един съсед, който караше колело "Школник". Беше голям майстор. От развален телевизор и стара перална машина правеше вентилатор, кафеварка и уред за измерване топлината на човешките тела от километри. Бай Кирчо се казваше. Бай Кирчо имаше мечта, а именно да полети в космоса. Беше изготвил подробен чертеж и създаде план как да зарадва космоса със скромното си тяло. Кирето, както му казвахме, имаше и казан за ракия, с който беше решил да полети. Беше го видоизменил до неузнаваемост, имаше си перки, горивна камера, беше го боядисал в бяло и го кръсти на първата си любов - "Сийка 64". Бяха се залюбили на един събор. Той имаше 12 прасета за продаване, а тя продаваше свирки, захарни петлета и други такива лакомства на една сергия. Залюбиха се бързо, но тя после изчезна безследно. В съседното село един от едно ТеКеЗеСе видял как една вечер Сийка била отвлечена от някаква светлина, докато вадела моркови от полето. Викала за помощ, но текезесарят се изплашил и се скрил в един шубрак. Кирето беше много тъжен, но не губеше кураж. Реши да полети в космоса и да търси Сийка. Нормално е, не е тайна, за една жена човек е готов и акъла, и живота да си пропилее. Казанът-ракета беше готов за полет. Бяхме се събрали на края на селото, до една горичка и събирахме дърва за ракетата. Според чертежа бяха нужни около 5 кубика дърва за огрев, за да отцепи от земята и да тръгне по следите на Сийка. Аз донесох кибрит. Бай Кирчо беше с бяла риза под жилетка на ромбове. Не че има значение, де. Преди да тръгне, го прегърнахме и пихме по една ракия. Аз извадих кибрита и се надвесих над дървата, поставени под ракетата. В този миг светнаха прожектори и хора в шинели и с кучета изскочиха от всички страни. Носеха нещо като скафандри, но като плетени на куки, а някои от тях бяха само с фуражки. Наредиха ни на земята и ни четоха нещо. Единият показа значка, на която пишеше НАСА-ФБР, друг беше със СКА, КАТ и НМ. Не ни биха, някой да не си помисли нещо. Когато се събудих, бях в някаква учебна зала, седнал на един чин заедно със Сотир от съседната улица. Една учителка стоеше до една черна дъска и с тебешир в ръката пишеше и говореше нещо. В началото чувах само думата вакуум... вакуум... вакуум...
След време, вече на село, както си пийвах ракийка на двора, виждам Сийка да слиза от една "Волга", цялата в бяло, с голяма шарена капела на главата, рокля до коленете, елегантни обувки... но я познах, беше кирчовата Сийка. От предната врата на волгата слезе един другар с костюм и шлифер и ù подаде ръка. Кирчо се беше обесил още преди месеци. А ракетата му онези от НАСА я дадоха на едни цигани. Вакуум... вакуум... вакуум... Спомените  почнаха да се връщат бавно. Вакуумът, другари, беше кавала учителката, онази с тебешира в ръката, вакуумът е много опасен за вас, не бива да влизате в съприкосновение с него. Той е изчадие на Луцифер, ще ви разкъса, ще ви раздели на милиарди части и ще ви погълне... Не смея да се противя на учителката и на тези от НАСА и СКА. Но видях как отвлечената от извънземни Сийка не беше разкъсана на милиарди частици и как се върна при нас на Земята и как животът ù стана друг. Сийка вече не вадеше моркови от полето и не продаваше свирки и захарни петлета по съборите. Тогава разбрах. Вакуумът! Вакуум няма. Гарантирам ви, вакуум няма. Вакуумът, космосът, звездите, слънцето... всичко това е измислено. Небето е едно голямо платно, на което се прожектира космос. Слънцето е калорифер, който, като по време на режима на тока, ту спира, ту идва. Животът се дели на две. Веднъж е животът на тези, които гледат платното с глава нагоре и веднъж е животът на тези, които отвлякоха Сийка и накараха Кирчо да се обеси. А вакуумът е камшик, който шиба с безграничен страх хората и не им дава да си помислят да прескочат платното. Имам един друг съсед - Жоро. И той много чертежи има. Скоро с него установихме, когато човек пие много ракия, забравя за вакуума и му губи страха. Ако покрай вас често виждате хора в пияно, неадекватно състояние, не ги мислете всичките за нехранимайковци. Много от тях са хора на науката, които се борят нелегално с НАСА и КСА. Нещо като една малка наша, родна матрица. А вакуумът няма шанс, сварили сме толкова много ракия със Жоро...