>
> ВАЛЕНТИНКА ЗА ТАМБУРАТА
>
>
>
> "Yes, I've always been a soldier of fortune" пееше малкото циганче на улицата до общината и добавяше различни акорди по собствена преценка със малкия си инструмент. От всички тях, които изкарваха жалката си прехрана чрез свирене на тамбура, единствено то беше разширило репертоара си с няколко чуждестранни песни, чути по сергиите за аудио касети. Не говореше английски или какъвто и да е било чужд език и не знаеше какво се пее в тях. Дори не можеше да произнася вярно текста, а само повтаряше по слух това, което беше чуло и долу-горе беше запомнило. Но се надяваше , благодарение на тях, да паднат малко повече жълти стотинки в поокъсаното му кашонче.
>
> Даниел се беше задълбочил в собствените си мисли, затова, когато мина покрай циганчето, само го погледна с крайчеца на окото си и продължи нататък, към Стария бряст. В едната си ръка държеше красива червена роза, а в другата носеше малък пакет, от който висеше картичка с надпис : „За Кристина от Даниел. ...