Никога не съм разбирала от класическа музика. Знам имената само на най-известните опери и композитори, като много рядко мога да разпозная някое произведение само със слушане. Може би нямаше кой да ме посвети, може би аз не отделих нужното време за този жанр. А може би трябваше, защото имам едни свои любими класически мелодии, които винаги така са ме запленявали, че докато ги слушам, забравям къде съм и коя съм. Като една типична мечтателка, с Луна в Риби, се изключвам от реалността и попадам в едно от хилядите си измерения, докато слушам. И не само това. Музиката, не само класическата, освен едно от най-големите ми вдъхновения, винаги е присъствала като персонаж в живота ми и често песните, които са звучали около мен в дадени моменти са били израз или предзнаменование за това, което се случва или ще се случи. Например в десети клас, малко преди да установя, че онзи глупак Дидо си пада всъщност по приятелката ми, не по мен, постоянно си тананиках "Believe" на Шер, и най-вече онази част ...