Няма да забравя първата си среща с таласъм. Беше в трамвая. Връщах се от някъде късно вечерта, в края на Октомври хилядa деветстотин и деветдесета година. Таласъмът се качи в трамвая на една от спирките. Имаше зелено лице. Досега не бях виждал човек със зелено лице. Таласъмът седна на едно от свободните места. Пространството около него се поразчисти. Хората внимаваха да не го погледат в очите. Правеха се, че не го забелязват, но той си беше там. Един зелен таласъм. Явно това, че не го забелязват, не му се хареса. Той скочи от мястото си, извика нещо на непознат език, след което скочи от трамвая в движение.
Дълго се чудех какъв ли беше тоя таласъм. Някой ми каза, че било Хелоуин и това били маскирани хора. Не разбирах защо хората ще се маскират като таласъми, ако не са кукери, и какви ли са тези кукери в края на Октомври. После животът ме завъртя и не се интересувах повече от това явление. Срещата с първия в живота ми таласъм обаче остана в съзнанието.
В Америка разбрах, че Хелоуин не е ...