Беше студена зима. Върлуваха болести. Беше настъпила ужасна ситуация в страната. Хора измираха от глад или от студ. Насред цялата тази ужасна гледка едно момиченце по бяла нощница стоеше на заледената тераса на дома си. Виеха ветрове и улиците бяха заледени, но тя не обръщаше внимание. Гледаше проскубания, измръзнал гарван. Тя го погали нежно и отчупи малко парче от филийката си хляб. Това беше единствената ù храна за деня, но това не я интересуваше. Подаде му парченцето и гарванът захапа гладно. Тя се усмихна и се прибра. Това се повтаряше почти всеки ден.
Вече беше изминал почти цял месец, а гарванът не се беше появил. Момиченцето се разболя от смъртоносна болест. Една вечер, докато лежеше в леглото си, тя видя позната форма до прозореца. Стана, отвори прозореца и пусна премръзналия гарван в стаята. Легна в леглото си и го остави да кацне на края на леглото.
- Не бъди тъжен. – каза тя, гледайки гарвана в очите. Момиченцето му се усмихна.
- Аз умирам, но ти ми достави радост в последн ...