ВДЪХНОВЕНИЕТО

Нахвърляният върху платното сюжет, изискваше от художника пълно съсредоточаване. Цветовата пъстрота трябваше да бъде овладяна, да се пожертват в интерес на цялостното въздействие на картината някои от иначе добре намерените детайли. Рисуваше на открито.

-  Много отрано си я застъпил - чу зад гърба си и се обърна.

-  Рисувам изгрева, съседе. Той ме вдъхновява.

-  Чудя се откъде ти идва вдъхновението в този труден живот? Сигурно имаш поръчка и ще ти платят добре за картината?

-  Нищо подобно. Рисувам я за себе си. А вдъхновението ми идва от красотата на природата и от Бог.

-  От Бога, казваш. Има ли според тебе Бог?

Художникът спря работата си. Остави палитрата и с четка в ръка, като го изгледа изпитателно, каза:

-  За този, който иска да го има, го има. Виж как стоят нещата: Може ли човек, ако не мисли за картини, да открие в природата подходящ мотив и да направи от него картина? Не може. Може ли, ако не се вслушва в звуците, да бъде композитор, може ли да бъде поет, ако не търси красиво съчетание на думите?

-  Не може - отвръща съседът.

-  Излиза, че всяко нещо, за да бъде направено добре, трябва да бъде пожелано от човека. Необходимо е да мислиш за него, да го търсиш, да се трудиш и то едва тогава ще се получи, нали?

-  Така е.

- Така стои и въпросът и с Бога. Ако вярваш, че го има и го търсиш, ако размишляваш за това, което виждаш около себе си, ще го намериш. Той е навсякъде около нас. Дори не е нужно да го търсиш, а само да видиш неговото проявление.

-  Гледам и не виждам.

-  Гледай, мисли, търси и ще го намериш. А сега ще ме извиниш, но аз трябва да продължа работата си, че виж къде се вдигна слънцето. Когато рисувам, разговарям с Бога.

-  Спорна работа тогава. Тръгвам, няма да ти преча.

И съседът се отдалечи с тихи стъпки от рисуващия. А художникът, пришпорил отново въображението си, се отдаде на удоволствието да пресътворява чудото на изгрева и да общува със Създателя, чрез работата си.