Седим и си поркаме в кварталното кръчме биричка. Обсъждаме горно нанадолнище с тайфата, разделени на русофили и русофоби. Аха, аха да се хванем за гушите - Русия дали ще мачка Украйна и Путин дали ще покаже среден пръст на Обама, когато ухилен до уши приседна на масата ни Кичо Бика и запъхтяно рече:
- Чакайте! Чакайте! Да взема да ви кажа един виц, а? Та малко да разпуснете...
Замлъкнахме и изместихме фокуса си на Кичо. Този бивш 120 килограмов боксьор, винаги ни вдъхваше респект с якото си телосложение, високия ръст и неочаквано благ характер. Постоянно добродушно ухилен, простоват, ама някак си така, по симпатичен начин. Не блестеше с висока интелигентност, ала успяваше да се впише в компанията ни с точни думи и в точно време. Всички знаехме, колко зъл може да бъде на ринга, но в живота беше незлоблив, като слон, но слон, който във всеки един момент може да те размаже, ако се пробваш да го подразниш.
- Давай Кичо – рекох аз и викнах на сервитьорката:
- Танче! Дай на Бичето едно налив ...