- Може ли един танц?
- Наистина ли си мислиш, че искаш от мен само един танц? Цяла вечер ме гледаш с изпитателен поглед, следиш ме с очи, броиш колко пъти поръчвам вино. Идваш с арогантната си походка, навеждаш се до мен, с аромат на алкохол и секс, и ми предлагаш да танцуваме? Прекалено много вино съм изпила, а ти ми се струваш като поредната грешка в моя живот. Та, кажи ми, наистина ли искаш само да танцуваме?
Вкоченен от монолога на дамата, за миг не знаех какво да кажа. Не помня дали алкохолът говореше, или беше безпрецедентната страст, която изпитах в този момент, но и отвърнах:
- Красавице, и двамата усещаме сексуалното напрежение помежду ни. Ако, на моменти, успяваш да излъжеш съзнанието си, тялото и очите ти показват какво всъщност искаш. С моето приближаване към теб видях как си прехапа устната. Държеше чашата вино в ръка, но не отпи. Не защото не беше жадна. Битката между реакциите на тялото и мислите ти траеше няколко секунди, но явно, мислите ти успяха да ми устоят. Поне засега. След като констатирахме очевидния интерес помежду ни, нека спрем с игрите и се отдадем на вечерта, която се очертава да бъде изпълнена с много страст или грешки, както каза ти. Тогава спрях да говоря, хванах я за ръката и я заведох на дансинга.
- Аз съм В.......
- Без имена! - доближи се до ухото ми и нежно прошепна тя.
Танцувахме. Говорихме си, допихме си питиетата. Извиках такси и отидохме у тях. Цяла вечер, или поне каквото бе останало от нея, правихме любов. Беше великолепно - някаква странна смесица между първична страст и нежна любов. Заспахме.
На сутринта се събудих сам в апартамента, а до главата ми имаше бележка с името А...... , телефонен номер и молба да оставя ключовете на съседката Венцислава от долния етаж, ап. № 9. Облякох се, заключих и слязох до долния етаж, за да ги дам.
Вървях към вкъщи, а в главата ми се въртеше една и съща мисъл. Не, не беше дали да и се обадя.
Въпросът беше кога да се обадя?
© Георги Георгиев Всички права запазени