–Край! Всичко свърши. Писна ми! Разбираш ли, писна ми! Седем години, цели седем години се подиграваш с мен, за смях съм и на колеги и на приятели, не понасям вече това!
–Боре, какво ти стана, бе човек? Пак ли същото, защо? Ох, почакай, телефона ми.
–Телефонът – Калоян те търси, нали? Дай да видя – ето, казах ли ти? Аз вече знам кой в колко часа се обажда. И ти дори не можеш да му откажеш разговор! И то в такъв момент!
–Какви пак глупости са из главата ти? Калоян – не го ли помниш, бяхте съквартиранти, живеехте в една стая в общежитието?
–Защо се обажда на теб? А?
–Защото Симона е бременна – забрави ли , а тя беше моята най-добра приятелка. Помниш ли – ти и Калоян, аз и Симона. Сигурна съм дори, че тя звъни от неговия телефон. Боре, защо така, ето приготвила съм ти любимите болярски кюфтета, салатата както я обичаш – с малко олио и повечко оцет, печени картофи както майка ти ги прави и крем карамел, чудесен стана! Аз за теб живея, недей така?
–Абе баламосвай някой друг! Какви ми ги дрън ...