Глава 10
С голям трясък, като от труп, Карл се просна на пода пред нас и не помръдна в следващите няколко часа. Беше целия омазан в кръв и пясък, с подпухнало лице и окаян вид. Тънката му, почти прозрачна кожа, беше станала по-жълта от всякога, а зениците му не отговаряха на светлина. От някъде се появиха и Тери и Нара, които макар и закъснели, бяха започнали да разбират какво се случва.
Решихме да заключим военния в личното му помещение, което стана чрез помощта на Зеф. Той успя да програмира системата да отхвърля чип-картата на Карл навсякъде, което означаваше, че стаята му вече беше неговия затвор. За слаб и висок мъж, нашия „пазител на реда“ тежеше изключително много и едвам го довлачихме до леглото му.
С трепереща ръка почистих набързо лицето и ръцете му. Водата в купата, където топях чистото парцалче, стана червено-кафеникава, с почти цял пръст пясък на дъното. Под мръсния слой се откри наранена розова кожа, с белези от нокти, които Карл сам си беше направил по бузите и врата. Из ...