4 мин за четене
Глава 5
Пред очите ни, на няколко стотин метра под нас, имаше симпатично подобие на плажна ивица, по-дълга от всяка друга, която бях виждала през живота си. Пясъкът беше тъмно кафяв и много ситен, като брашно, а морето, чиито краища потъваха в хоризонта и не се виждаха, беше с един леко лилав отенък, който сякаш искреше в далечината. На разни места из плажа, като посадени в нищото се издигаха тънки и дълги скали, приличащи на фаральоните на остров Капри на родната ни планета – Земята. Покрай тези фини парчета камък се спотайваха и по няколко ситни и ниски черни храста, като онези, които проучвах до преди малко. Невероятна красота, която беше допълнена и от онзи вечен глиезки залез. Гледката направо ми напълни душата и компенсира за изгубеното в събиране на „трънки“ време.
Очите на Зеф сияеха зад онези тънки правоъгълни рамки на очилата му. Сякаш в тях се бяха събрали всички вечнозелени вековни гори и всички нежни растения с цвят на малахит. Той беше изключително горд със себе си и види ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация