Глава 7
Така сладко бях отплувал в мисли за миналото, че не осъзнавах напълно какво правя. Имаше една част от мен, която много искаше да види онези успокояващи искри, онзи нежен огън, който действаше като мехлем за душата ми. Исках да се потопя в оранжевите краски на красивия пожар, да целувам жълтите му коси и червените устни. Исках да усетя приятната му топлина чак до мозъка на костите си, да е толкова силен, че всичко... всички да изгорим в целебните му прегръдки! Какво спокойствие, каква нирвана! Само няколко капки, само една тънка струйка от каната с вода върху работещия тостер, само мъничко!
Подпалих машинката за печене на филийки не съвсем несъзнателно. Когато обаче се сетих точно какво се случва, разбира се, се стреснах и веднага си дръпнах ръката. Не съм някакъв психопат! Разбира се, че не искам да умра! Смутих се малко, пък и Яра ме зяпаше все едно съм умопобъркан.
На другият ден колегите се държаха сякаш нищо не се е случило, и добре че решиха така да постъпят. Хубавото е, ч ...