Глава 9
От няколко дни пък, Карл се държеше странно и почти спря да се храни. Погледът му се промени и стана някак разпилян, като на безумец. Сякаш косата му беше изтъняла, също като кожата, която прозираше с един жълтеникав, болнав цвят. Той постоянно се оплакваше, че някой е пипал нещата му, че някой тайно цапал дрехите му, че сме криели нещо от него и т.н. Не искаше и да чуе гласа на логиката. Зеф няколко пъти му показа лога от влизанията в неговата стая. Отвори малкото устройство, стоящо до вратата, служещо като дигитална ключалка, и закачи компютъра си за него, посредством син USB-C кабел. Всички врати в базата се затваряха автоматично, а отварянето ставаше чрез личната ни чип-карта, вградена под последния слой кожа на лявата китка на всеки, което пък веднага се записваше в лога. Въпросния списък с оторизиран достъп до стаята на Карл беше изпълнен само и единствено с неговото име. Никой не беше влизал в неговата стая, различен от него самия.
В един от късните следобеди бях се нагъ ...