Дневникът на Алисън Рейн: Декември
„Цял ден и цяла нощ навън не бе спряло да вали, и дърветата, хълмовете, поляните, долините, дори и реките бяха покрити със сняг. Снежни преспи имаше навсякъде и все така не се виждаше жива душа. Силен вятър брулеше клоните на дърветата, а сняг на парцали падаше от сърдитото небе. Картина достойна за възхищение, съзерцание и обожание дори. Ако бях художник бих я нарисувала с огромно удоволствие...
Като че ли всичко ми се слива... Не само дните, ами и часовете, минутите дори, а като погледна назад виждам само разни дати, и часове... Неща, които с времето избледняваха и изчезваха...
Дали щях да си спомням досегашния си живот, когато след време отново ми се дадеше шанс да погубя себе си?!?
Вярно беше, че всичко се крие във времето, но имах ли смелостта да чакам и очаквам каквото, и да било, от когото и да е?!? ... Или просто времето се подиграваше с всичко? ...
Все по - редки ставаха мислите ми, за сметка на чувствата ми, които като че ли растяха ежесекун ...