Както беше казала Вела на Манол голям празник стана. Много хора се стичаха на поляните край бориките. Едни идваха до извора сила да почерпят, други да си купят по нещо, трети просто да се порадват на хубавото време и пъстрата веселба. Музика огласяше планината, вити хорá приветстваха настъпващата пролет.
По обед спретнаха кушията. Голяма надпревара падна. Всеки искаше неговия кон да спечели, но накрая победителя беше един. Горан сарача от велиното село. Хубав и здрав беше коня му и заслужено се окичи с новата сбруя и красив венец оплетен от най-личните моми на селото. Горан гордо го разведе сред множеството наметнат с новата си риза, дар за победата. После съборът продължи както му е реда. Сбираха се хората да хапнат, да пийнат и да се видят след дългата зима. Музиката все така се лееше, хорáта се виеха, а хóрата се веселяха.
Само там под бориките, близо до извора, Манол и майка му седяха, прегърнали Еличка и не им беше до празник. Манол знаеше, че и да стане чудо то няма де е веднага, ...