Водата обливаше голите му рамене, затопляше кожата му и раздвижваше кръвта. Бавно, но осезаемо се отпускаха и напрегнатите сухожилия по гърба му. Той затвори очи и се подпря с ръце на плочките. Сам не се разбираше понякога. Все пак от месец насам се чувстваше странно, но наясно със себе си и с това, което дълго време беше мислил, чувствал, изстрадал. Обичаше я! Обичаше силно Зари, но не знаеше дали той не е, всъщност причината, заради която тя е несигурна в себе си и не е щастлива. Винаги я беше защитавал. Та как иначе? Беше се влюбил в нея в мига, в който я видя за първи път в класната стая, а тя още беше първолаче с плитки и срамежливо наведена глава. Едва изтърпя да изчака да завърши и успя да се пребори с цялата хайка ухажори, вечно следващи стъпките и. Първите години от брака им бяха приказка, но времето минаваше, а тя все не забременяваше. Майка му взе да мърмори и да опява. А той ходеше на смени тогава и не можеше да пази Зари от постоянните мърморения на старата му баба и още п ...