В детството си Вера не получи демонстрация по физика на отношенията. Не беше виждала, чувала, докосвала, помирисвала и вкусвала частиците любов между мъжа и жената, които се блъскат и се подреждат и са при единия и при другия едновременно и танцът им не спира. Знаеше, че тоновете книги, които е изчела, не могат да ѝ предадат този опит, че той следва от стимулация на сетивата, не на интелекта. Погалване, ускорение на пулса, етикет в мозъка: радост, сексуално желание, състрадание. Това са пропорциите, това са тайните съставки, вече можеш да готвиш. Бе опитала, разбира се, вече в зряла възраст с помощта на натрупаното знание и себепознание да регулира емоционалните си състояния и да моделира поведение, съответно на отношения в семейство. Ставаше все по-добра. Точно когато си помисли, че е успяла, партньорът ѝ си тръгна, макар и да твърдеше, че я обича – беше видял как отдолу все още прозира гладното и безнадеждно дете и се уплаши от него.
Преди сто години световна пандемия блокира за дълго всички международни пътувания. Тогава, в една бедна страна, лидер в производството на бебета от сурогатни майки, 456 новородени останаха без семейства. Тази новина стигна до Мегатрон, най-голямата корпорация, развиваща изкуствен интелект. Платиха на клиниката и на семействата неизвестна сума пари и за първи път в историята имплантираха в бебетата датчици, предаващи дистанционно невронната активност, физиологичните реакции, картина и звук от постъпващата визуална и слухова информация. После се заеха да намерят осиновители.
Вече се знаеше кои са центровете в мозъка, отговарящи за всички 27 емоции, така че щяха да са в състояние да отличат тези, породени от външни стимули и тези, породени от интроспекция. Щяха да научат как човекът еволюира, от детството до края на живота си, как се учи и взима решения, как поведението се формира през опита. И после щяха да дадат данните на роботите.
Сто години по-късно, всички бебета бяха пораснали и умрели. Разпръснати по всички краища на света, те бяха живели като учени, крадци, свещеници, художници, домакини, политически лидери, наркомани, военни, спортисти, шивачки, лекари, убийци, моряци. Някои бяха имали големи семейства и много приятели, други живяха самотно, някои се самоубиха.
Третото поколение изследователи в Мегатрон беше готово да възпроизведе щастието и започна да го продава. Основният продукт, който предложиха на пазара, бяха чувстващи роботи, с които хората могат да изграждат реципрочни емоционални връзки, наподобяващи до съвършенство отношенията между хората. Бяха използвали различни модели за създаване системите от изкуствени неврони, но в основата беше винаги живота на спокойния и състрадателен човек, който беше успял да направи себе си и околните щастливи. Имаше всякакви варианти, разбира се – например, с повече или по-малко акцент върху остротата на естетическото възприятие, романтиката, или сексуалното желание. С различна възраст и външен вид, с различен вграден преживелищен опит. Бяха помислили и за евентуалната злоупотреба с роботите – наказваше се сурово. Разчитаха, че тези случаи ще са редки заради осезаемата аура на хармония и мир, която излъчваха.
Усетете радостта от живота! Искате приятел за цял живот? Имаме го! Искате съпруга, която ще ви носи само щастие? При нас е!
Проблемът с вихрещата се социалната изолация и следващата я депресия беше решен за тези, които имаха много пари или какво да заложат. За останалите, Мегатрон имаше друга оферта.
Не Ви върви в любовта? Имате проблеми в семейството? Ако причината е във Вас, ние можем да я отстраним!
Предлагаха минимално инвазивни операции на личността. Потискаха се спомените за реакция на силно травматични и непреработени от съзнанието събития, създаваха се нови пътеки, по които се предаваше информация от различен и позитивен емоционален опит. Обещанието беше, че клиентите ще бъдат почти съвсем същите, но по-добри, вече способни да градят дълготрайни и здравословни връзки с околните.
Вера беше готова да опита. Нямаше кой знае какво да губи, чувстваше се ужасно през цялото време и след последната раздяла вече не вярваше, че с разума си може да промени посоката на живота си. Изчака реда си в една от хилядите клиники. Няколко седмици я изследваха, през които тя дори не трябваше да говори – машините разбраха всичко сами.
- При Вас ще се наложи малко по-сериозна намеса от обичайното. Животът Ви е не бил лесен, но с много от нещата сте успели сама да се справите, поздравления за това.
- Какво искате да кажете, че няма да има гаранция за резултата ли?
- Не, че може би промяната на личността ще е по-забележима. Вие нищо няма да разберете, но хората, които Ви познават, може да откажат да Ви възприемат.
- Толкова ли не съм годна за любов, че трябва съвсем да се променя?
- Вие сте имала много любов в живота си, знаете това. Но не успявате да прилагате механизмите за градене на устойчиви връзки. Ние ще Ви помогнем за това, но може би ще трябва да смените средата и обкръжението си.
- Но аз искам да задържа един определен човек в живота си.
- Той вероятно ще усети промяната. Може да се почувства длъжен заради Вашата саможертва и отблъснат от това пълно отдаване. И вероятно ще откаже да общува с Вас. Често се случва.
- Но нали след промяната аз вече ще съм уравновесена и спокойна, цялата драма ще свърши?
- Съвсем вярно, и все пак може да се почувства измамен. Доста хора вярват, че личностната промяна трябва да се изстрада, а не да дойде наготово. Но вие ще възприемете това твърде вероятно отхвърляне много по-леко от преди. За това не трябва да се тревожите. Ще ви заболи съвсем малко и почти незабавно ще се задейства усещане за висока себестойност, което сега Ви липсва. И следващата Ви връзка ще е успешна, това можем да гарантираме.
- ОК, разбрах. Достатъчно страдах и не се получава. Ако имах повече доверие в себе си, ако имаше повече доверие той в мен … При всички положения, ще е по-добре, отколкото сега. Къде да подпиша?
© Малката Мис Всички права запазени