Вероника беше вече на 30. Годините се търкаляха, животът си вървеше. Само нейното сърце стоеше още в онзи далечен ден преди десет години, когато роди и изостави първата си рожба...
С Митко бяха голяма любов, неразделни, навсякъде заедно, той беше строител, работеше с бригада от пет човека. А Вероника им помагаше, носеше строителни материали, не се оплакваше от тежкия труд. Свикнала беше, сираче, научено да работи от малко, болна майка и баща пияница... Често й се налагаше да помогна вкъщи от невръстни години... Когато стана на десет, баща й беше убит от неизвестен шофьор, вечерта в тъмното, като се прибирал отново пиян, блъснал го и подминал... А той издъхнал... Вероника не страда. Баща й я биеше, имаше белег на лицето си от колана, с който я налагаше...
Като стана на 12 години, Вероника загуби и майка си, предаде се на тежката болест и си отиде тихо от този свят, както и тихо живя...
Никой от малкото роднини не пожела да вземе момичето и социалните я настаниха в дом за сираци.
Като на ...