Вероятно е заради разликата. Не заради разликата във възрастта – възрастта е винаги относителна, никога не е еднаква, дори у връстниците.
И все пак: вероятно е заради разликата. Не онази разлика, която любовта, тази стара деруга, дето чертае като ледник в планините – тази разлика размеква душата на едни, други ги превръща в камък, надраскан от чувства, трети ги разтваря в друго и го химизира в омраза... Любовта е единственият организъм, на който позволяваме да живее в нас доброволно, дори да боли. Отровата, от която се нуждаем, бацилът на радостта.
Това, разбира се, са простотии. Това – да.
Но... тя събираше в голяма жълта чанта разни вещи. Внимателно, бавно, съсредоточено. Мислеше, че той ей сега ще дойде да я вземе със себе си. Дори не забелязваше предметите, които бавно поставяше един след друг, без ред, хаотично, но в същото време унесено, с някаква необяснима и тиха грижа. Така събираше и листата на дърветата есен. Всеки ден през октомври правеше това: методично, упорито, с ленива ...