Приказно фентъзи
От земята се показа малко зелено растение. Вятъра го разклати леко. От малкото растенийце се показа пъпчица, която веднага разцъфна. В цветчето спеше малко насекомо, което се събуди от приятните слънчеви лъчи. Те ласкаво го подканиха. Но то не ставаше, въргаляше се в жълтия прашец и шумно се прозя. Когато накрая отвори очи и огледа къде се намира и какво е! Насекомото извика силно:
- Вещицаааа, проклета да си! В какво ме превърна?
Някъде далеч през три гори една котка се облизваше лакомо. Бе закусвала сладка мряна от горската река, а една съсухрена ръка нежно я погали казвайки:
- Мър-мял, дали царя се е събудил вече? Ще бъде много щастлив като
разбере в какво съм го превърнала! Ха-ха-ха...- смехът на старата вещица проехтя на далеч.
Три дни по-рано.
Карета управлявана от лъскав кочияш и четири войници охрана спряха пред къщичката на старата вещица. Къщата беше малка едноетажна без прозорци, само с дървена врата отпред. От каретата слезе костюмиран мъж на средна възраст. Той въздъхна тежко. Огледа хубаво костюма си. Оправи папийонката си и почука шумно на врата. От вътре се чу глас на възрастна жена:
- Ида, ида...
- Побързайте. – каза костюмара, като намигна на войниците, които не слизаха от конете си.
Чу се дърпането на няколко резета, после отключването на три ключалки и чак тогава врата изскърца тежко. От мрака на отварящата се врата лъхна на застояло, едни зелени очи светнаха страховито преди да се покаже съсухреното лице на зеленооката вещица. Без зъбата ѝ уста попита:
- Какво търсиш тук бирнико? В тези гори не те ли е страх?
- Дошъл съм да събера дълга ви към новия цар. Според...- той извади един дълъг лист хартия и почна да нарежда: - Според документацията на стария цар вие Мирудия Счесмопиритинова не сте плащали данъци за 84 години назад и дължите на царството 840 гроша. Но с новите лихви въведени от новоизбрания финансов министър освен горепосочената сума дължите и 234 гроша държавна лихва.
- Тъй, тъй... - каза вещицата. Но бирника продължи:
- Вече имаме и министерството на магията и вещерските практики.
Всеки определил се като вещер/магьосник или производните им бива обложен с нов данък 10% от годишния оборот.
- Тъй, тъй...- отново каза вещицата. И отново продължи: - Аз оспорвам това, което казвате.
- Но това са земи на цар Киро Сланинолюбски. – каза със сериозен тон костюмирания. - Само той може да се разпорежда с тях.
- Че от къде, на къде? Аз дали ходя да му налагам данък „кенеф“ в двореца?
- Госпожо, дръжте се сериозно. Той е царя? – отново възрази бирника.
- Цар на какво? Цар на кого? Аз нямам цар! Аз съм си цар/царица/принц, че даже и принцеса. – вещицата се засмя и после погледна леко лукаво бирника и попита: - Вие женен ли сте? Аз си търся мъж!
Костюмирания я погледна сконфузено и направи една крачка назад.
- Той е цар на вас, на мен на цялата земя от зеленото море чак до сините скали на Тихия хълм. Сгоден съм!
- Виж младежо, аз имам права! – каза сърдито вещицата и доби червен вид на лицето.- И според законите на всички царе, който са се опитвали да ме покорят съм имала право да оспоря пред негово височество!
Костюмирания влезем в каретата за малко и излезе с една голяма книга. Разлиства я няколко минути, после се намръщи и я хвърли в каретата.
- Добре имате право да оспорите пред царя. Но той няма да се съгласи да опрости дълга ви, защото е много голям!
- Мислите ли? Да вървим при него!- каза вещицата и щракна с пръсти.
От къщата излезе с бавна стъпка черно бял котарак със смешен розов нос. Той сладко измяука и се потри в краката на старата дама докато сладичко мъркаше.
- Но сега ли?- каза чиновникът. – Трябва да видим дали е свободен.
Царя е зает човек!
- В момента е свободен, чуди се какво да прави и яде грозде без семки в приемната зала. – котката се превърна в черно бяла космата метла, която вещицата възседна и директно отлетя.
- Но...- костюмирания бирник само я проследи със слисан поглед, врата на къщата изхлопа, резетата и ключалките също. Младия бирник поклати ядосано глава. И с тази вещица не се разбра. Дали наистина отиде при царя?
В двореца царя наистина ядеше грозде без семки в приемната зала. А вещицата влетя с метлата през отворения прозорец. И застана пред него с котката си във краката. Поклони се галантно, а царя я погледна стреснато и леко се надигна викайки:
- Стража, стража! Тук има някаква бабка.
Бабката срещу него се усмихна и показвайки беззъбата си устна кухина каза:
- Ваше величество вие явно сте новия цар, след цар Пурко женолюбивия?
- Аз съм сина му цар Киро! – отговори изправен царя.
- Страхотно! Днес дойде един бирник да ми събира някакви данъци? Аз
искам да ги оспоря!
- Да ги оспориш?- пет стражари се появиха в този момент с лъскави
метални брони и извадени мечове. – Затворете я! – нареди той на въоръжените мъже. Но старата вещица вдигна ръка и стражниците спряха:
- Нямаш право! Първо по закон имам право да оспоря лично пред вас тук. Сега или когато сте свободен, а вие в момента нямате друга работа, или?
От някъде се показа нисък човечец с вид на чиновник с една дебела книга и извика:
- Права е ваше величество. Има право да оспорва пред вас!
- И какво ще оспорва? Правото ми да налагам данъци? Та аз съм най-великия от великите...аз съм...
- Така е ваше величество, аз това не споря -поклони се вещицата, прекъсвайки го най-нагло. – Споря, че сте мой цар и това, че трябва именно на вас да плащам данък!
- А на кого искате да плащате данъци?
- Там е работата ваше величество, не искам да плащам нищо на никой.
Веселата горичка, която е част от Великия весел баир никога не е била под властта на повереното ви царство. – вещицата извади от един джоб на връхната ѝ черна вещерска дреха една карта и я подаде на приближилия се нисък чиновник. Той я отвори погледна я и я подаде на царя.
- Госпожо тази карта не е актуална! – каза чиновника с дебелата книга.
- Веселата горичка от векове е под властта на царя.
- Не! – категорично каза вещицата.-Тя никога не е падала под ничия власт. Там властвам аз, от почти 700 години и картата е от тогава!
Царя и чиновника се приближиха един до друг. Почнаха да си шушукат под ухилената вещерска физиономия. Котката и почна да я гледа и да мяука. Вещицата се наведе и я погали с думите:
- Да, виждам Мър-мял. Виждам как царя се опитва да ни измами. Но не
знае защо съм още сред живите. За седемстотин години никой не ме измами, и този няма да ме измами.
Царя чу разговора между старата вещица и котката ѝ.
- Нищо подобно госпожо, просто проследяваме историческия период. –каза оправдателно царя след което седна на трона си изгонвайки чиновника. – За това сте права, че никой официално не е завземал Веселата горичка, но е завоюван Великия весел баир от пра-пра дядо Страцислав. Която я прави днес моя територия. В документа по присвояване никъде не е упоменато, че Веселата горичка е автономна.
- Аз имам такъв документ от стария похотливец Страцислав. – тя почна да рови по джобовете си. – Само секу...- шумкаме от ровене по джобовете на вещерската черна дреха. – А, ето го!
Тя извади един стар жълто-кафеникав лист, от който се разнесе зловлонна миризма на човешка пот и фекалии. Тя пристъпи напред и подаде документа директно към царя. Той рязко се отдръпна, и чиновника отново притича от някъде вземайки го с върха на пръстите си и прочете на глас:
„Аз великия цар Страцислав трети оставям Веселата горичка като автономна горичка под опеката на Мирудия Счесмопиритинова...
- Това съм аз...- подскочи радостно вещицата.
- Ваше величество тук е царския печат на пра-прадядови. Документа изглежда истински!- той тръгна да го подава на царя но негово височество махна с ръка и чиновника го върна на вещицата.
- Но вие няма как да сте на 700 години?- заяде се царя.
- Може да няма, но може и да има! -зелените очи на старата вещица светнаха.
- Как? – озадачи се седналия на трона си цар.
- С, магия и правилна храна. – освен очите ѝ на вещицата грейна и беззъбата ѝ усмивка.
- Ще те оставя без данъци ако ми разкриеш тайната?
- Ха-ха-ха...- вещицата се засмя силно. Тронната зала все да кънти от смеха ѝ. – Ха-ха-ха! Това е тайна, която никога няма да разкрия. Но мога да ви кажа как да отслабнете, аааа?
Подкани го вещицата. Царя се замисли и каза политически:
- Но ще плащате данък за използването на магия.
- Ха-ха-ха, вие май не ме разбрахте ваше величество. Аз законово съм владетелка на Веселата горичка. Ако искате да плащам данъци, такси и други ваши прищевки елате и я завладейте. Сега е време да си ходим с Мър-мяу, че той не си е пил млякото.
Котката се превърна в космата метла, а вещицата се качи на метлата и отлетя през прозореца, от който беше дошла.
Ядосан царя извика военния си министър и няколко генерала да обсъдят как да превземат горичката.
Старата вещица си се прибира и си направи чай, да успокои нервите си.
Мър-мял я погледна ближейки се след като е изпил млякото си, и каза с тежък глас:
- Този цар май ще направи грешката на прадядо си и ще те нападне? –каза бавно, докато хубаво почистваше лапата си.
- Не се коси, сладко коте баба знае кои войни да води и кои не.
Стъмни се и двамата с котарака си легнаха. Тъкмо старата вещица се унесе в сън и Мър-мял се измъкна изпод завивките и застана на прозореца. Погледна първо луната, красива, светеща и жълта, но не пълна. После сред дърветата видя този или тези, които го накараха да се размърда. Той усети тежкото дишане на неусетно застаналата зад него вещица, която каза:
- Май тази нощ, няма да се спи коте! – изсъхналата и кокалеста ръка погали котарака и изчезна в мрака.
Войниците бяха из цялата гора. Въоръжени с арбалети и мечове. Пред къщата на старата вещица имаше полянка. На нея се появиха прекрасни девойки. Те бързо се съблякоха и започнаха да танцуват своето голо дамско хоро. Войниците гледаха и онемяваха. Толкова много голи и всички много красиви девойки не бяха виждали в никой бордей. Те бързо хвърляха арбалетите и се хващаха за хорото. Красив и млад момък с кавал застанал в средата на хорото и почна да свири, а една от девойките се откъсна от хорото и запя до него. Песента бе приятна, пламенна и прочувствена. До края ѝ всички войничета заспаха. Един лейтенант подпрял се на меча си преди да заспи видя старата вещица да му дава една кесия с думите:
- Момко тези пари ще дадеш лично на царя, нали?
Лейтенантът кимна и заспа.
Пред двореца всички участници в вчерашното хоро бяха събрани на плаца. Един майор ги кастреше с думи. Убождаше ги най-брутално. Но когато зад него застана царя, лейтенанта получил кесията пристъпи напред и помоли:
- Разрешете ваше величество, старата дама ви изпрати това...
- Май сте я стреснали? – каза весело царя и отвори кесията, след което изчезна...
Край
Костадин Койчев-Kovak
29.11.2023г.
© Костадин Койчев Всички права запазени
Благодаря ти за коментара