Преди няколко години на Бъдни вечер сме у дома. Приготвяме багажа на голямото ни момче, защото на другия ден заминава за Тунис. Там ще посреща Нова година заедно с отбора и ще се прибере на 3 януари. Слагаме банските, джапанките, хавлията, защото там е 18 градуса и ние му завиждаме. Той, докато спортуваше, почти обиколи света. Бил е в луксозни хотели, пътувал е на пететажен кораб с тенискортове, басейни, дискотеки по Москва река и ни казва:
- Аз ви завиждам, защото на празника ще сте си заедно у дома, а от това по-хубаво няма.
Преди две години замина за Бруней. Ние пак му завиждаме, а той:
- Вие разбирате ли, че мен трески ме тресат. Петнайсет часа полет с прекачване в Сингапур, после с кола до хотела и няма връзка дори да се чуваме.
Може и да е прав, отстрани е лесно. Като се върна ни разказа, че там влажността на въздуха е много висока. Виждаш, че започва да вали дъжд и точно като стигнат капките над главата ти, водата се изпарява.
Където и да заминаваше аз му приготвях фотоапарата, ...