13 мин за четене
… тъмни капки засъхваща от босите и нозе кръв чертаеха заблудени следи по паважа. Губеха се в сенките и внезапно изскачаха в лунно-златистите петна на улицата. Зидовете на къщите пазеха спомен от длани, подпирали се на тях, а после внезапно изчезнали. И сълзи, опитали се да отмият болката…
Спря се. Искаше да долови звук, стенание, шепот, но тишината беше обсебила всичко и единственото, което чуваше ясно, бяха бесните удари на собственото ù сърце.
Усещаше мирис на дим и някаква странна сладост. Но нямаше време да чака, войниците бяха по петите ù.
Кардиналът бе наредил издирването ù и лично следеше преследването. Нямаше да я пожали. Влиянието ù над селяните беше толкова голямо, че те предпочитаха да отидат при нея, вместо в храма, нея да попитат или да я помолят за съвет.
Толкова млада, а вече се бе превърнала в легенда…
***
Не познаваше баща си. Двете с майка ù живееха на края на селото, точно до гората, в една малка къщичка. Старата билкарка я роди късно, когато самата тя бе болна и не ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация