Оглеждала се баба Яга в своето старо и пукнато огледало и стигнала до заключението:
- Явно съм дебела щом не ми върви в любовния живот. Няма какво друго да е. Все още съм млада и красива.
Речено-сторено. Вещицата започнала безмилостна диета в името на любовта. Гладувала няколко дена, пила само вода, хрупала салата от коприва и започнала да гледа на кръв. Избухливият й нрав станал още по- взривоопасен. Постоянния глад я карал да мрази живота и всичко живо около нея. Една нощ вярната й приятелка – жълтата змия напуснала къщата като се настанила на поляната под един камък. Двата влюбени паяка си направили ново жилище близо до кокошите крака. Страхували се да не станат жертва на някой глупав порив за почистване на прашасалия таван .
Разбрала вещицата, че само с треволяци не се живее и решила да си наруши режима. Грабнала тигана и хукнала към близката река. Нали била магьосница, бързо хванала една рибка.
- Ох, как ще те изпържа и ще те полея с чаша бяло вино! – размечтала се баба Яга.
- Не ме яж, Могъща! Аз съм златна рибка и изпълнявам желания.
- Как ще си златна като си зелена като тревата?! Я не ме лъжи! – скастрила я вещицата. Студените й очи гледали изпитателно и пресметливо.
- Още съм малка и затова не съм златна. Но мога да ти сбъдна едно желание. Само ми сподели. – заобяснявала рибката.
- Искам... искам да съм слаба, елегантна и грациозна. – промърморила баба Яга.
- Това не мога да го сбъдна, защото ти си слаба, елегантна и грациозна. – заявила с мазен глас новоизлюпената магьосница.
- Я не ме ласкай! С фалшиви комплименти няма да се спасиш. – разфучала се баба Яга. Нали все била гладна, търпението изобщо не било от силните й качества.
- Извинявай, Могъща! Пожелай си нещо друго. – проговорила умоляващо рибката.
- Искам този, който ме обича и аз обичам вечерта да прекрачи моя праг. – заявила вещицата.
- Така да бъде. – въздъхнала тъжно тя.
- Ако сбъднеш желанието ми сутринта ще ти даря свободата. – обещала баба Яга, ала в очите й проблеснал злобен пламък.
Като намек каква съдба я очаква вещицата сложила зелената рибка в една тенджера с повечко вода и два сурови картофа.
Вечерта дошла бавно и тягостно. Вещицата се разхождала нервно из малката си стая хвърляйки гладни погледи към тенджерата. Рибката кротувала омърлушена и тъжна.
Точно в полунощ вратата на дървената къща се отворила. На прага стоял дядо Яго с огромен поднос от ухаещо печено глиганче с лимонче.
- Любима моя, това е специалният ми подарък за теб. Вече не ме интересуват изящни самодиви и палави дриади. Ти си единствена ми любов.
Магьосницата онемяла от изненада, щастие и безумен глад.
- Ще си хапнем и пийнем както в доброто старо време. Не се притеснявай за фигурата си. – подхвърлил лукаво нейният възлюбен.
В последният момент баба Яга се усетила и хлопнала капака на тенджерата. Златната рибка потънала в мрачна тишина и само предполага какво се е случило. Всъщност за нея най-важното било, че ще живее.
На другия ден рано сутринта дядо Яго се отправил с тенджерата към реката.
- Благодаря ти, благодаря ти...викала зелената рибка, плувайки щастливо.
- Голяма си късметлийка, нали знаеш? – подсмихвал се магьосникът.
- Нито си златна, нито изпълняваш желания, но спаси кожата. Благодари на гарванът –вестоносец, който ви е подслушал, а после ми докладва всичко. Понякога и от клюкарите има полза. – намигнал й дяволито дядо Яго.
Ако някой ден се отбиете в Черната гора и решите да утолите жаждата си в близката река не бързайте. Ако видите зелена рибка помолете я да ви сбъдне някое съкровено желание. Може пък да се окаже наистина златна.
П.П. Приказката е написана по картината на stormwatch (Христо Ангелов)
Риба за обяд /вдъхновено от Бош/
https://otkrovenia.com/bg/kartini/riba-za-obyad-vdyhnoveno-ot-bosh
© Катя Иванова Всички права запазени
Поздрави, Блу!