Кажи-речи цяла година планирах как ще си направя кратка почивка на юг, по места, които са ми харесвали, и по места, които още не познавам. Като казвам кратка, то значи наистина кратка. Не за нещо друго, а защото при мен много бързо идва пресищането и едно закрепостяване някъде за две седмици или, не дай Боже, за по-дълго време би ми било тягостно. А има и нещо друго. Обичам самия процес на сменяне на пейзажи и преживелици. Обичам да следвам импулса. Тук някое живописно скалисто заливче, там някой черен път в горски гъсталак - кривнеш, насладиш се на гледката и продължаваш към следващата. И тия гледки се наслагват една върху друга и после, когато се нуждаеш от тях за душевна отмора, паметта ти ги извиква без географска точност, размесени една с друга, като видения. Навремето Николай Райнов написа една великолепна книга - „Видения из древна България". Точно такава България търсех и търся аз. Разликата е само, че нямам могъщото въображение на класика и затова тръгнах да търся реалната, ис ...