Жената беше грозна, но очевидно се гордееше с това. Боядисаната ѝ коса не се развяваше, а стоеше като ламаринена, нащърбена отдолу и заострена, за да причинява болка на раменете ѝ и на мъжките погледи. Беше достатъчно рядка и сплъстена и нямаше как да служи за украса или отопление, но можеше да се предположи, че притежателката ѝ е намерила друго предназначение, защото не я прикриваше.
Влезе в офиса и започна да крещи. Всички я слушаха без да я поглеждат. Служителите бяха прочели в интернет, че така се постъпва, когато те нападат терористи или мечки – никога не ги гледаш в лицето, още по-малко в очите, защото ще си помислят, че ги смяташ за равни. Това е достатъчно, за да ти обявят война и да те убият. Затова слушаха с погледи в земята следното:
– Какъв е този външен посетител? А? Защо допускате лица в офиса точно в този момент? Няма ли кой да ми отговори?
Продължаваше да вика, докато дългата слюнка и тънкия обложен език не се смесеха в едно и не избухнеха в пяна: пищна украса в горния ...