Видовден
- Ето, подпиши се тук! – шефката побутна присъствената тетрадка.
Жана се наведе и в момента, в който драсна да удостовери пристигането си на работа чу:
- Ако днес ти връчат заповедта за съкращение, да не се изненадаш.
Ръката й стисна химикала като с клещи, вдигна глава и погледна в месестото лице на директорката:
- Как? От кога?
- От утре.
- От утре? От утре не съм на работа?
- Виж, моля те, не прави сцени. Знаеш как е в държавната администрация. Сега разбрах, че си в списъка на съкратените. Ще направя всичко възможно да те върна на работа. Знаеш, че те ценя. Само те моля да подпишеш заповедта. – шефката с мазен глас продължи да мънка, но Жана вече не я чуваше.
Излезе в коридора и се опря на стената. От утре. Как от утре? Беше вписана в графика за дежурства за следващия месец. Защо е от съкратените? Нали бяха заплашени само среднистите. Две години я държаха на временна бройка, петнайсет дни преди съкращенията я направиха на постоянна. Колко колеги започнаха след нея и все се у ...