Вие сте моето семейство
Здравей Теди.
Дълго мислех как е най-правилно да се обърна към теб. Защото за мен има толкова много недоизказани неща между нас. Много неща, които имам нужда да си кажа с теб, но и да чуя какво ти ще ми отговориш. За съжаление комуникацията помежду ни изчезна, което ме измъчва постоянно.
Затова пиша едно дълго писмо.
Надявам се тук да успея да ти кажа нещата, които не успях за кратките ни срещи, разговори и писма. Съзнавам и много мисля върху всичко, което се случи това лято, за тези четири месеца..., за тези две години, в които те познавам. Непрекъснато мисля и за грешките, които съм допуснал, и за нелепия начин, по който се развиха нещата. Не съм същият откакто си тръгна. Мислех, надявах се да получа шанс, да те накарам да се усмихнеш и прегърнеш в мен отново.
Вслушах се в думите ти. Направих неща, които преди бяха немислими - отидох на психолог, търсих те, без да получа отговор, преглъщах хладното мълчание, но не спрях нито за миг да мисля за теб, за теб и Божидара. За мен сте едно цяло, моето семейство. И това, че не сме заедно повярвай ми убива ме. Старая се да не го показвам през деня. Да работя без да личи отвътре каква празнина изпитвам. Но е по-силно от мен. Не искам дъщеря ми да расте без мен да я виждам за малко да не съм част от живота и. Видях вчера снимки от морето, които си качила. Толкова е пораснала. Сърцето ми се сви. Знаеш откакто я има съм бил плътно до нея. Не съм ви предал нито за миг. Знам, че те боли от думите ми, но ти единствено ме познаваш и знаеш, че те са реакция, нещо което казвам на секундата, но не съм искал да те нараня. Взех си поука за това много мислих, знам че не искам без теб, без Божидара.
За мен ти си жената, с която искам да живея и да остарявам, да гледаме дъщеря си. Помня ти искаше същото. Искам ти да ми се усмихваш вечер, да се прегръщаш в мен.
Разкривам ти неща, които може би не съм успял досега да покажа. За мен и за всички около мен е видна мъката, която изживявам. Може би и гордостта ми попречи да покажа какво наистина изпитвам. Толкова съжалявам, че думите ми, всичките тези неща, които по един или друг начин успях да ти кажа след 18 юни, не бяха достатъчни, за да разбереш как се чувствам и какво изгубих аз. Съжалявам и за всички непремерени думи, които казах, и преди и откакто не сме заедно, съжалявам и се осъждам за тях. Съжалявам, че не се пречупих да покажа пред теб, само пред теб, че никога не съм мислил и искал да те отблъсна, да те прогоня от домът ни. Да сега страдам заради собствените си грешки, и виждам съвсем ясно как можеше да не се стигне дотук.
Знаеш винаги съм бил до теб, подкрепях те за това да се върнеш на работа скоро след раждането. Много ми е трудно да повярвам, че всичко между нас ще приключи така нелепо. Трудно ми е да гледам как семейства, бащи и майки се разхождат заедно с децата си в парка. Аз вече имам този горчив опит отпреди. Никога не съм вярвал, че може да се случи така и с дъщеричката ми. Не мога и не искам да си представям живота си, бъдещето си без вас. Всяка вечер да седя и да си мисля дали я храниш или гушкаш в момента, дали я къпеш, как гледаш в очичките ѝ. Това е убийствено да знам, че сте толкова близо и да съм вън от собственото си семейство.
Мисля си и за Божидара. Тя ще пораства, ще има нужда все по-голяма от всички нас нейните родители, роднини. Сама знаеш какво значат твоите родители за теб. Не знам как да го кажа, но аз не искам да съм встрани, не искам да пропускам нито миг от нейния живот, да стоя в очакване на дните, в които мога да я видя. Да ме поглеждат нейните очички, без да ме познават.
Теди, не ме лишавай от обичта, която мога да получа и дам като баща на Божидара, като мъжът до теб.
Тежи ми, че говоря в монолог, засягам неща, които винаги съм искал да обсъждаме заедно, изглеждам на човек, който говори за себе си, но знам, че нещата не трябва да останат недоизказани. Искам дори по такъв индиректен начин моите мисли да достигнат до теб. Искам да имам шанс да покажа кое е най-важно за мен в този живот. Това сте вие - моето семейство.
© Весела Маркова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много точно си усетила Дани ролите в писмото. Точно това се случи в реалността. Поздравления!
-
Нека героинята зареже егоцентрика в центъра на собствената му вселена и да се спасява! Тя не му е сателит. Любипитен ми е евентуален отговор на писмото му.
-
Благодаря, Пер Перикон, за мен не е проблем, че писмото не отговаря на изискванията и съответно не може да участва. Моля писмото да бъде свалено от конкурса.
-
Жалко, защото писмото е много хубаво, а няма да може да участва в конкурса...
-
Конкурсът е за разкази, не за лични истории. Съжалявам...
-
Истинска история е, просто преразказах. Човекът е с много силно его, за това е "Аз-ът". Не е разказ, това са последните дни на една раздяла, в края на миналото лято.
Благодаря за мнението. -
Че е писмо, писмо е. Много чувства, много "аз" и никаква история. Нали не смяташ, че това, че героят ти е видял качени снимки от лятото в социалната мрежа, прави от това писмо разказ на тема "В края на лятото"?
-
Успех, Веси!
-
Благодаря ви
-
Успех и от мен, Весе
Имаш моя глас
-
Много силно писмо, Веси! Хубаво е, че той е осъзнал грешката си и търси прошка. Веси, и тук ти пожелавам успех в конкурса!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
