Vessymark
130 резултата
Вкусът ти вече избледнява,
ароматът ти - почти недоловим
на пътеката сама оставам
споменът се стеле като дим
Имагинерна сбирка от картини, ...
ароматът ти - почти недоловим
на пътеката сама оставам
споменът се стеле като дим
Имагинерна сбирка от картини, ...
350
3
2
Глава XXXI
Дълго време не успя да заспи, да всичко вече беше толкова безумно и разпадащо се. Майка му като орлица беше разпънала криле, за да задържи разпадащото се на всевъзможни посоки платно, което теглеше някогашното му щастливо семейство към дъното. А семейната вечеря - това беше неговата Голго ...
Дълго време не успя да заспи, да всичко вече беше толкова безумно и разпадащо се. Майка му като орлица беше разпънала криле, за да задържи разпадащото се на всевъзможни посоки платно, което теглеше някогашното му щастливо семейство към дъното. А семейната вечеря - това беше неговата Голго ...
1319
1
3
За целувките недостигнати
и въздухът не вдишан
за пътищата неизминати
и люлякът непомирисан
за нощите чакащи ...
и въздухът не вдишан
за пътищата неизминати
и люлякът непомирисан
за нощите чакащи ...
337
1193
4
8
1180
1070
971
1032
2
1114
1227
2
Очите да излъжеш
не успяваш
образът пленява
мисълта
тръпката - ...
не успяваш
образът пленява
мисълта
тръпката - ...
610
1
Съпротивата
- Тук съм, спокойно! - Той се приближи до нея все още държейки сандалите ѝ в ръка.
Момичето се беше подпряло на колата и трепереше от студ. Погледна краката ѝ вече съвсем посинели от влажната земя.
- Господи, влизай бързо в колата! Защо не ме изчака долу?
Тя мълчеше. Дори не го поглеждаш ...
- Тук съм, спокойно! - Той се приближи до нея все още държейки сандалите ѝ в ръка.
Момичето се беше подпряло на колата и трепереше от студ. Погледна краката ѝ вече съвсем посинели от влажната земя.
- Господи, влизай бързо в колата! Защо не ме изчака долу?
Тя мълчеше. Дори не го поглеждаш ...
855
1
1
Пробуждане
Събуди се от някакъв шум, остро изскърцване на врата или нещо като стар дъсчен под. Трябваше още само миг, докато смазващата мисъл вля адска жега във вените ѝ, пълзяща стремглаво нагоре по врата към върха на главата. Ето, че кошмарът отново оживяваше. Видя се на същия този диван, където с ...
Събуди се от някакъв шум, остро изскърцване на врата или нещо като стар дъсчен под. Трябваше още само миг, докато смазващата мисъл вля адска жега във вените ѝ, пълзяща стремглаво нагоре по врата към върха на главата. Ето, че кошмарът отново оживяваше. Видя се на същия този диван, където с ...
1048
4
Брилянтин
Ръцете му... познаваха смъртта. Беше я виждал не веднъж. Усещаше хладният ѝ дъх ... някъде дълбоко знаеше, че му се присмива. Тази битка изтръгваше всичко човешко от него, изцеждаше целият му емоционален заряд, после го изсипваше отгоре му, но обезобразен и надъвкан, преследваше го в сънищ ...
Ръцете му... познаваха смъртта. Беше я виждал не веднъж. Усещаше хладният ѝ дъх ... някъде дълбоко знаеше, че му се присмива. Тази битка изтръгваше всичко човешко от него, изцеждаше целият му емоционален заряд, после го изсипваше отгоре му, но обезобразен и надъвкан, преследваше го в сънищ ...
872
4
1266
2
6
Непотребни свитъци, листа
това ли е историята, която пишем?
Нима след нас не ще се случват чудеса,
а светът ще трае докато дишаме?
а днес ... ...
това ли е историята, която пишем?
Нима след нас не ще се случват чудеса,
а светът ще трае докато дишаме?
а днес ... ...
709
1
3
Скрит си във една кутия
там оставих споменът от теб
и усмивките и детската идилия
всичко днес е под капак.
Ако искам мога да погледна ...
там оставих споменът от теб
и усмивките и детската идилия
всичко днес е под капак.
Ако искам мога да погледна ...
853
2
1
Любовта не знае да прощава
Ако някога ти кажа "Сбогом"
вълните ти след мен не укротявай,
вдигни се смело, не моли за прошка,
прегърни прибоя, после само ... бягай! ...
Ако някога ти кажа "Сбогом"
вълните ти след мен не укротявай,
вдигни се смело, не моли за прошка,
прегърни прибоя, после само ... бягай! ...
600
2
1
Глава I
Запознанството
Тънките ѝ охлузени токчета се приплъзваха по металната релса, проточваща се по цялата дължина отдолу на бара. Усещаше краката си неприятно изтръпнали. Беше седнала леко превита и с гръб към голямата дневна. Не изпускаше от очи телефона си с похлупен надолу дисплей в дясно от н ...
Запознанството
Тънките ѝ охлузени токчета се приплъзваха по металната релса, проточваща се по цялата дължина отдолу на бара. Усещаше краката си неприятно изтръпнали. Беше седнала леко превита и с гръб към голямата дневна. Не изпускаше от очи телефона си с похлупен надолу дисплей в дясно от н ...
987
2
6
Нелепо грешките на този свят
Прощава който както си поиска
Глава преведена и брат до брат
Удавят мъката със ледено уиски
****** ...
Прощава който както си поиска
Глава преведена и брат до брат
Удавят мъката със ледено уиски
****** ...
660
2
3
Докосни лицето ми с ръце,
не се страхувай - образът ми ще изчезне,
пръстите ти ще преминат през плътта,
не се страхувай, изсънувай ме до края.
Цветен образ, лекичко в мъгла, ...
не се страхувай - образът ми ще изчезне,
пръстите ти ще преминат през плътта,
не се страхувай, изсънувай ме до края.
Цветен образ, лекичко в мъгла, ...
576
1
1
Една жена те викаше по име,
ридания отекваха в нощта
опита да избягаш, да се скриеш,
но думите... разкъсваха стени!
Вината се издигаше в небето, ...
ридания отекваха в нощта
опита да избягаш, да се скриеш,
но думите... разкъсваха стени!
Вината се издигаше в небето, ...
689
1
2
Като камшичен удар
в мен се завъртя,
изсвистя покрай ушите ми
цигара,
докосна тънко ...
в мен се завъртя,
изсвистя покрай ушите ми
цигара,
докосна тънко ...
714
4
5
Ще бъда за теб
непрегъната страница,
непресъхваща капка любов,
непремерена дързост
със чезнещи граници, ...
непрегъната страница,
непресъхваща капка любов,
непремерена дързост
със чезнещи граници, ...
716
3
1
Болката оставя отпечатъци
на дъното на нечие сърце,
и дори след време да прелива във отблясъци
раната отдолу все ще прокърви!
И дори животът щедро да дарява ...
на дъното на нечие сърце,
и дори след време да прелива във отблясъци
раната отдолу все ще прокърви!
И дори животът щедро да дарява ...
795
4
2
/Лолита/
В шоколаденото щастие,
сред бонбонения рай
в плен на нискострастие
на фантомен господар... ...
В шоколаденото щастие,
сред бонбонения рай
в плен на нискострастие
на фантомен господар... ...
765
3
На хиляди парченца се разби
в утрото, в сумрака хладен
огледалото на чистите мечти,
свидетел ням на белези и рани.
А мъката, която то видя, ...
в утрото, в сумрака хладен
огледалото на чистите мечти,
свидетел ням на белези и рани.
А мъката, която то видя, ...
650
3
1
Някои жени си остават момичета,
в душата, в очите, в звънкия смях,
обичат да тичат, да сплитат косите си,
да пеят с приятели в нощния влак...
Има жени неподвластни на времето ...
в душата, в очите, в звънкия смях,
обичат да тичат, да сплитат косите си,
да пеят с приятели в нощния влак...
Има жени неподвластни на времето ...
1558
9
8
Ако ме срещнеш в нечии очи,
писма за мене не оставяй,
върви си, времето вземи,
а миналото, то потъва във забрава!
Пожела си ледено сърце, ...
писма за мене не оставяй,
върви си, времето вземи,
а миналото, то потъва във забрава!
Пожела си ледено сърце, ...
696
2
5
Та кой казва, че в този живот залъгалките са до време, докато проходим, или малко преди това, или пък скоро след?
Дописа ми се изведнъж, както всеки път, когато съм в командировка и след дълъг път, тя темата сама взе, че влетя в главата ми.
Та за залъгалките. Колко хубаво нещо са само, тези залъгалк ...
Дописа ми се изведнъж, както всеки път, когато съм в командировка и след дълъг път, тя темата сама взе, че влетя в главата ми.
Та за залъгалките. Колко хубаво нещо са само, тези залъгалк ...
922
4
Стъпки в мрака,
разсеян поглед на момиче
едва, едва през здрача
виждам я, че плаче.
Локви дъжд и хлад ...
разсеян поглед на момиче
едва, едва през здрача
виждам я, че плаче.
Локви дъжд и хлад ...
661
3
2
Топла нощ, блажена, свята
и сякаш въздухът трепти
звездите търсят среща със Луната,
седим заслушани във морските вълни...
Потъмнелите води се плискат, ...
и сякаш въздухът трепти
звездите търсят среща със Луната,
седим заслушани във морските вълни...
Потъмнелите води се плискат, ...
545
2
Тези твои очи
Само миг ни дели
от нощта непрогледната
и заспиват съдби
душите отправят се в бъдното. ...
Само миг ни дели
от нощта непрогледната
и заспиват съдби
душите отправят се в бъдното. ...
799
3
1
Крилете черни към небето блясват,
пронизващо отеква плясък див,
изящна шия лебедът отпуска,
съдбата му - родил се е красив...
Заслепяващи лъчи се спускат ...
пронизващо отеква плясък див,
изящна шия лебедът отпуска,
съдбата му - родил се е красив...
Заслепяващи лъчи се спускат ...
728
3
6
Отворени врати след тебе не оставяй.
не чакай нещо в миналото си назад,
и в бъдещето ти недей ръце протяга,
защото днес е "днес"
и нивга няма да се върне. ...
не чакай нещо в миналото си назад,
и в бъдещето ти недей ръце протяга,
защото днес е "днес"
и нивга няма да се върне. ...
604
1
Произхóд
Наблизо тихичко поточе ромолѝ,
и сякаш нежна приказка разказва,
безброй камбанки в моите уши
оттекват звънко и потъвам във наслада! ...
Наблизо тихичко поточе ромолѝ,
и сякаш нежна приказка разказва,
безброй камбанки в моите уши
оттекват звънко и потъвам във наслада! ...
636
1
2
Безвъзвратно
Ще заздравеят всички рани,
ще се стопи и белегът суров
след дълги и отекващи години -
събуждаш се, но безвъзвратно нова! ...
Ще заздравеят всички рани,
ще се стопи и белегът суров
след дълги и отекващи години -
събуждаш се, но безвъзвратно нова! ...
627
3
2
Без инициали
Цветенца нежни, скършени в тревата,
в зората на бездруго краткия си път,
заклещени в капана на водата,
сбогуваха се тихо с летен дъжд... ...
Цветенца нежни, скършени в тревата,
в зората на бездруго краткия си път,
заклещени в капана на водата,
сбогуваха се тихо с летен дъжд... ...
705
2
3
По стръмната пътека пак вървя
и сърцето ми потупва учестено,
до края на една измъчена война
достигнах цяла, но отчайващо разлюбена!
И отгоре се обръщам зад гърба си, ...
и сърцето ми потупва учестено,
до края на една измъчена война
достигнах цяла, но отчайващо разлюбена!
И отгоре се обръщам зад гърба си, ...
1175
2
6
Глава XXX
Калина гледаше втренчено напред, хванала с две ръце чашата с кафе. Силвия се беше заела да избели кората на две зелени ябълки. Все още носеше розовата пижама на Лора.
- Видя ли я тази сутрин. Едвам я накарах да си върже косата и да сложи малко гланц. Очите ѝ бяха подпухнали ужасно.
- Видях ...
Калина гледаше втренчено напред, хванала с две ръце чашата с кафе. Силвия се беше заела да избели кората на две зелени ябълки. Все още носеше розовата пижама на Лора.
- Видя ли я тази сутрин. Едвам я накарах да си върже косата и да сложи малко гланц. Очите ѝ бяха подпухнали ужасно.
- Видях ...
970
2
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
