24.08.2011 г., 17:39 ч.

Винаги има надежда! 

  Проза » Разкази
1513 0 13
27 мин за четене
Пролетта почти си отиваше и отстъпваше под напора на летните слънчеви лъчи. Последните цветове на овошките падаха от лекият ветрец и навсякъде се разнасяше сладникав аромат.
Натали отвори прозореца, който гледаше към градината, и вдиша дълбоко от свежия въздух.
Обърна се и се усмихна на малкото момиченце, което я гледаше от детското креватче и протегна ръце към своята майка.
Бети беше почти на 3 години, но за възрастта си говореше доста добре. Понякога изумяваше майка си с въпроси, но Натали бе търпелива. Обясняваше нещата на дълго и на широко, за да даде яснота на малкото съкровище, което с лекота попиваше всяка нейна дума.
Денят беше прекрасен! Те излязоха да закусят навън в овощната градина. Натали бе щастлива с дъщеря си, но сериозно обмисляше да се върне отново на работа. Вече беше говорила с директорката на детската градина да взема Бети. Само трябваше да каже на съпруга си, когато се върне.
Джак работеше повечето време извън града. Често пътуваше и това много натъжаваше Бети. По ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Атанасова - Панова Всички права запазени

Предложения
: ??:??