Виртуален свят
Не знам вие как сте, ама ние в наше село сме отдавна напред в историята. Зяпаме разни филмчета и сериалчета за хората от бъдещето, живеещи във виртуален свят, чудим се на някакви си аватари и тем подобни, а сами реално сме си във нашенския виртуален свят…
Едно момче пуснало в интернет карта на селото. С разчертаните улици, площада, паркингите. Всичко с красиви имена на герои, цветя и природни забележителности.
Виртуална карта…
Щото улици няма, а само посоки. Разликата между площада и паркинга е, че на площада има остатъчна асфалтова покривка с историческа ценност – откривана от другаря бай Тошо. А паркингът е Кольова поляна – с все природните си красоти от бурени, прашен треволяк, калната локва, където се валят магаретата…
Имаме и виртуална канализация. На картата, разбира се. Иначе, на три-четири години копаем нови ями из дворовете, местим там дървените клозети, а като се заредят в биоторове – зариваме ги и садим нещо отгоре.
Във виртуалния ни свят плащаме на градските мошеници пари за канализацията…
Наше село е недалеч от града, така че редовно идва автобус. Всяка седмица. Във виртуалното има разписание – шест пъти дневно.
Виртуално сме на важен селски кръстопът – пресичат се две магистрали и пет основни пътя.
Реално има нещо като незапочната магистрала на три километра от нас, но даже име не са й сложили.
Виртуално може да се свържете по стационарен или мобилен телефон с кмета, доктора, библиотекарката, директора на училището – има и телефони.
Реално кметът е също стационарен – у тях, в града. И идва веднъж месечно да даде някой лев на бай Димо Горския, който охранява борчето в бетонното каче пред общината, докторът е в градската поликлиника, тук го заместват бай Илия и баба Мехомия с билковите илачи, библиотекарката е цял ден в градината си или на градския пазар с резултатите, директорът си е в училището – н в средищния център, където всяка заран отиват петимата ни ученици, тренирайки спорно ходене…
И какъв публичен и културен живот кипи във виртуалното ни село…
Да са живи и здрави кметът, библиотекарката, директорът на училището, че са с развъртени фантазии, та отчитат ли, отчитат…
Редовно, през ден, през два – някакво мероприятие. Капнахме да тичаме от една зала в друга, от едно тържество на друго, от литературно четене на спектакъл…
Добре, че и това си е виртуално…
А ние сме щастливи – далеч от реалния свят, дремещи и чакащи лекия повей от ангелски крила…
Да ни занесе в другия виртуален свят…
Свикваме, демек…
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Миночка, Мария, Пепи, Тоти!
-
Тъкмо се препънах на "паркинг" и...
Само му липсва "Село от градски тип" на влизане в селото една голяяяяма табела! -
Така хубаво си изтипосал виртуалния свят, който замества живия и незаменимия, че за миг си помислих дали и аз не съм някаква измислица на родителите си. Смях се, но ми стана и тъжно, признавам си. Светли празници ти желая, Генек!
-
То сега всичко е виртуално, запознаваме се виртуално, сприятеляваме се също тъй. А селата отдавна отлитат в забравата. Хареса ми!
-
Добре, че кметът, библиотекарката, директорът на училището
имат мастило за фантазиите си, че иначе представяш ли си?
Поздрави! Успех! -
Благодаря, Светличке, Петре!
-
Ау, настръхнах...виртуално.
-
Това е по-виртуално от новия АВАТАР.
, а в дейсъвителност,... не е ли нашата действителност. Смях се от сърце
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
