Човечеството, тази цивилизация, която, подобно на вселената, постоянно се стремеше към ред, но в действителност в нея цареше хаос. За краткото си съществуване хората успяха да съсипят родната си планета и да я превърнат във воден свят, кръстосван от плаващи градове-държави.Това почти доведе до унищожение на вида, но хората бяха гъвкави като вода в серпентина и успяха да оцелеят. Първо използваха подземните колонии на луната, за да се съхранят. След това повечето се върнаха на Земята, по-смелите се прехвърлиха на Марс, а малцина останаха на Луната, скрити в термитните си тунели от слънчевата светлина и вакуума на космоса. Без да се бавят, гениалните умове сметнаха, че същият газ, който беше предизвикал затоплянето и наводнението на родната планета, сега можеше да бъде използван за създаването на стабилна атмосфера на червената планета. Самата природа сякаш беше предвидила възможността за такова развитие на бъдещето и беше направила човеците майстори в производството на този газ. И така ...